Харди поклати глава.
— Много ли е загазил?
— Според мен е затънал до гуша.
— Добре, тогава изглежда, че това е първият ти случай на убийство бона фиде. Струва ми се, трябва да те поздравя. Ако си дошла при мен за разрешение, имаш го. — Като управляващ партньор Харди беше този, който одобряваше всички нови ангажименти на фирмата. — Макар да не съм сигурен, че накрая ще ми благодариш. Процесите за убийство могат да те унищожат.
— И аз така съм чувала — рече тя, — но не смятам да стигна до процес.
— Така ли? И как ще го постигнеш?
— Мисля, че идеята ми ще ви хареса — каза Ейми. — Смятам да го задържа в системата за непълнолетни.
— На колко години каза, че е?
— Седемнайсет.
Харди се облегна.
— Чух, че вече съдят седемнайсетгодишните като възрастни. Господин Джакман е доста строг в това отношение. — Джакман беше заявил публично твърдата си позиция спрямо младежката престъпност. Седемнайсетгодишен, убил двама души, нямаше голям шанс да предизвика съчувствието на новите обвинители от кабинета на областния прокурор. — Казваш, че Боскачи вече го е обявил за непълнолетен?
— Да, сър. — Тя направи пауза. — След като му обещах, че Андрю ще направи самопризнание.
Лицето на Харди доби озадачено изражение.
— Той ще си признае? Откъде знаеш? Нали още не си говорила с него?
— Говорих с втория му баща.
— Това е чудесно, но онзи, който плаща сметката, не е непременно клиентът. — Харди се почеса зад ухото и изпревари Ву, която понечи да отговори:
— Чакай, чакай. Ами ако в действителност не е виновен?
Ву заобяснява въодушевено, очевидно усещайки твърда почва под краката си при този въпрос:
— Виновен е — каза тя. — Вижте, знаем, че на хората от отдел „Убийства“ им е отнело два месеца да съберат доказателствата. Действали са бавно и обмислено. Андрю го е извършил, сър, и ако го осъдят като възрастен, ще лежи до края на живота си. Той ще признае, за да избегне това.
— Но ти току-що ми каза, че твърдял, че е невинен.
Ву поклати глава.
— Вече не арестуват невинни хора.
— На мои клиенти се е случвало.
— Да, сър. На двама от тях, ако си спомням правилно.
— Всъщност на трима.
— Е, изключенията само потвърждават правилото. Когато Андрю се запознае с доказателствата срещу него, ще се огъне. Ще видите. Обещавам ви. Наистина, сър. Това е сладка сделка за всеки.
— Не мога да повярвам, че Боскачи ще се съгласи.
— Да избегне процеса ли? Защо не? Две присъди са му вързани в кърпа, значи ще спечели. Вие не бихте ли приели сделката?
Харди си помисли, че ако беше на мястото на Боскачи, щеше да приеме, но в зависимост от доказателствата, може би нямаше. Въпреки че сред администраторите винаги се намираше някой подбудител, който бързаше да изчерпи списъка на назначените за разглеждане дела, често си заслужаваше да се води шумен процес за убийство — от него лицата с политически амбиции можеха да извлекат нематериални дивиденти, например репутация. А дори и стратегията на Ву да проработеше, нямаше да мине без спънки.
Ву се облегна назад, наклони глава и заговори с премерен тон:
— Единствената ми цел, сър, е да осигуря Андрю да излезе на свобода след осем години вместо никога.
Без да е особено удовлетворен, Харди си погледна часовника.
— Добре — каза той. Стана от стола си и започна да събира някакви книжа от бюрото. — Надявам се да си права във всяко отношение. — Впрочем, всеки момент очаквам друг клиент, затова много ли ще е глупаво да попитам за какъв хонорар си се договорила? Все пак това е наказателно право…
— И искате парите си предварително.
— Нали от това се прехранваме. И така, колко?
— Ами — започна тя, — пледоарията няма да ми отнеме толкова време, колкото ако имаше процес. Мислех си, че може да струва пет бона.
Като чу цифрата, Харди престана да събира книжата си и я погледна въпросително, а в очите му се четеше загриженост. Дори ако всичко вървеше според плана на Ву и тя извадеше необикновен късмет — а Харди силно се съмняваше в това — със сигурност щеше да изразходва поне четирийсет, дори шейсет часа през следващата седмица, за да подготви Андрю, да го убеди, че е в негова изгода да се признае за виновен в убийство, за да не допусне да го съдят като възрастен.
Напоследък Харди бе правил доста изчисления в главата си и веднага разбра, че пет хиляди долара са далеч от обичайната тарифа на Ву от сто и петдесет долара на час. Той затрака със сметачната машинка пред себе си. Беше по-зле, отколкото си го представяше.