— Смяташ, че тази работа ще ти отнеме само трийсет и три часа?
— Смятам, че толкова струва. — Тя затършува в чантата си.
Харди поклати глава.
— Значи ще полагаш безплатно извънреден труд, което е нечестно не само към теб, но и към клиента, към фирмата и…
Тя извади чека от чантата си и прекъсна назиданията му.
— Точно затова казах на господин Норт, че ще взема двайсет предварително. Хиляди, имам предвид.
И тя остави чека на бюрото пред него. Харди му хвърли бегъл поглед, после вдигна очи към нея и кимна.
— Добре, Ву — каза той. — Започваш да поумняваш.
Харди говореше в телефонната слушалка:
— Бих се обзаложил, че офисът ти е непристъпна крепост.
— И аз бих, обаче сега няма — каза Глицки. — Мислех дори да наръся за отпечатъци.
— И нямаш представа кой може да го е направил?
— Не мога да допусна, че е бил вътрешен човек. Нали съм заместник-началник, всички знаят, че ги държа в ръцете си и ще ги пипна. Кой би посмял да рискува?
Харди седеше зад бюрото в кабинета си. Щорите бяха спуснати, приглушавайки лъчите на следобедното слънце, но очите му блестяха ярко. Беше изпил едно мартини и почти цяла бутилка пино гриджо на обяд в ресторанта на Сам към порция морски език. Бе уловил на въдицата още един клиент от бездънния океан на хората, които имаха неприятности с полицията. И сега, като неочакван бонус, утешаваше Глицки заради ужасния взлом в офиса му, при който някой беше разменил чекмеджетата му. Както беше тръгнало, Харди си мислеше, че навярно има малък шанс да убеди Ейб да му плати, за да му изпрати частен детектив да разследва случая.
Но Глицки каза:
— Е, най-вероятно е била някаква глупава шега.
Изкушението беше твърде голямо и Харди не можа да му устои.
— Не зная, Ейб. В твоята сграда се мотаят какви ли не откачени типове. На твое място бих изпратил проба от фъстъците в лабораторията и изхвърлил останалите.
— Мислиш ли?
— По-добре сигурен, отколкото мъртъв.
— Че как бих могъл да умра от това?
— Не знам. Имаше ли някакъв прах на дъното на чекмеджето?
Глицки изсумтя:
— Да, но нали солят фъстъците, дори да са с черупки. Опитният инспектор в мен говори, че белият прах трябва да е сол. А ако е било антракс, вече е прекалено късно.
— Опита ли ги?
— Не. Само секунда. Да. Сол.
Харди изхълца.
— След пет минути езикът ти ще изтръпне. Направи ми услуга, обади се на 911. И все пак аз бих изпратил няколко фъстъка за изследване. Човек никога не знае.
— Ще си помисля.
— Не ми звучиш искрено. Помниш ли песента „Намерих си фъстък“? Юнакът от тази песен умира, както знаеш. Говоря сериозно.
— Точно това ме безпокои, че говориш сериозно. — Глицки въздъхна. — Имаш ли нещо против да оставим фъстъците настрана? Не ти се обаждам за тях, все пак.
— Както искаш. Погребението си е твое. Та за какво ми звъниш?
— Чудех се кога се каниш да се прибираш. В пет часа имам една среща с Батист, която изникна непредвидено, а Трея ще се прибере навреме, защото Рита… Все едно. Та ако стоиш до по-късно, можеш да минеш да ме вземеш и да ме хвърлиш до нас.
— Шофьорът ти не е ли длъжен да те кара и взима от работа?
— Шофьорът ми си има нормално работно време. Аз идвам прекалено рано и се прибирам прекалено късно. Мисля, че ти бях споменал.
— Сигурно не съм обърнал внимание. По кое време да дойда?
Глицки каза шест и половина и Харди му отвърна, че има късмет, защото самият той трябвало да се види след работа с Ейми Ву, за да разговарят по случая на двойното убийство, с който се занимавала.
— Трябва да е случаят на Андрю Бартлет — каза Глицки: не прозвуча като въпрос.
— Не ти ли е скучно да знаеш всичко предварително? — попита Харди. — Обзалагам се обаче, че още не си научил новината: Боскачи го е обявил за непълнолетен.
— Да бе. Аз пък ще играя догодина преден защитник във Висшата лига.
— Очаквам да ми осигуриш хубави билети. Но е вярно. Имам предвид Боскачи.
Отсреща настъпи тишина, последвана от въпроса:
— Как стана това?
— Ву го е уговорила да бъде съден като непълнолетен, а в замяна тя ще пледира виновен.
— И Джакман се е съгласил? Джакман, който обича да повтаря, че щом си достатъчно голям да убиеш някого, значи си възрастен. Същият този Джакман?
— Абсолютно същият. И аз съм чувал да го казва. Но според Ву сделката е сигурна.
— Аз бих се уверил, преди да го разтръбя. Например пред вестниците.
— Е, точно затова ще разговаряме с Ву. После ще ти разправя.
4
Името Младежки възпитателен център или МВЦ имаше някакво благодушно звучене, сякаш арестът за непълнолетни беше един вид пристан, където съветваха своенравните деца, почивен дом, пълен с меки тапицирани столове и канапета, тънещ в пастелни цветове и с музика ню ейдж за фон. Всъщност в доброто старо време, когато сградата бе още нова, обстановката беше горе-долу такава. Хлапета, задигнали емблема на автомобил, изпушили някой джойнт или пък избягали от училище, се озоваваха в МВЦ, където ги задържаха ден-два и им набиваха в главите колко сериозни могат да са последствията, ако нарушаваш закона.