— Не му и трябва — каза Хал.
— И аз мисля така. Освен това…
Но Андрю най-после проговори, като я прекъсна:
— Какво искате да кажете с това „да го осъдят“? Нямате ли предвид „процес“?
Ву премести удивен поглед от клиента си към втория му баща, после към Линда.
— Това е едно от нещата, които трябва да обсъдим. Мислех, че вече сте…
Хал се намеси бързо:
— Чаках вас, за да…
— За да какво? — попита Андрю.
— Просто да поговорим за случая.
— Какво за него?
— Доказателствата, пледирането, такива неща.
— Какво имате предвид под пледиране? — Линда, чийто глас изведнъж стана остър, отстъпи една крачка, така че да наблюдава едновременно Хал и Ву. — Той ще пледира невинен. Невинен, нали така?
Ву си пое трескаво дъх.
— Ами както казах, има някои правни въпроси…
На вратата прозвучаха три резки почуквания и приставът я отвори.
— Време е — каза той. — Да вървим. Не мога да карам съдията да чака. — После, може би усещайки напрежението в стаята, попита. — Наред ли е всичко?
— Напълно — отвърна Ву. Обърна се към Линда и Андрю. — Ще имаме цялото време на света да говорим за всичко след изслушването. Нещата ще се наредят, ще видите.
Линда погледна Хал, сякаш търсеше опора.
— Надявам се.
Приставът стана нетърпелив.
— Съжалявам, но всички незабавно трябва да напуснете — рече той. — Разглеждането на делото е след десет минути. — После погледна Андрю. — Ти ще тръгнеш пръв. И по-живо.
— Не можем ли да вървим заедно? — попита Линда.
— Не, госпожо. Той е под арест. Такива са правилата.
Когато се отправиха надолу към административната сграда, Ву наруши тягостното мълчание, което се бе възцарило между тях, откакто тримата напуснаха стаята за посетители.
— Главното е — каза тя — че всички сме съгласни кое е най-доброто за Андрю.
— Скъпа — Хал спря и прегърна жена си през раменете. — Вчера вече обсъдихме всичко това.
— Знам, но си мислех, че е по-скоро хипотетично. Вътре обаче двамата звучахте така, сякаш Андрю ще се признае за виновен и ще отиде в затвора. Как е възможно?
Ву се насили да погледне Линда в очите и да демонстрира увереност, каквато не изпитваше.
— Истината е, че трябва да обсъдим и такъв вариант. Ако го осъдят като непълнолетен, не го заплашва опасността от доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване.
— Но той не е виновен — повтори Линда. Обърна се към Хал. — Нали всеки път, когато инспекторите пристигаха с нещо ново, си го казвахме. А после тази ужасна грешка с разпознаването… — Гласът й се прекърши. — Той не го е извършил, Хал. Не ми казвай, че го вярваш.
Ву определено знаеше какво вярва Хал и какво не, затова се намеси, за да спаси положението.
— Не смятам, че сега е моментът да обсъждаме дали е невинен или виновен, госпожо Норт. Важното е, че ако си признае, ще спести на съда значителните разходи във време и пари, които поглъща един процес. В замяна областният прокурор ще го обяви за непълнолетен и ще избегне ДЗБППО.
— ДЗБППО? — учуди се Линда. — Какво значи това?
— Доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване. Такава присъда би получил като възрастен.
Норт изпръхтя.
— Но изслушването днес е фиктивно. Днес той не е обвинен като възрастен, нали?
Линда се обърна към Ву.
— Така ли е?
— Да, госпожо. Затова сме тук, да минем през тази съдебна процедура. Да получим шанс Андрю да се прибере у дома за няколко дни.
— Вкъщи можем да обсъдим всичко по-подробно — каза Хал. — Ще имаме достатъчно време на разположение.
Линда, която все още не беше убедена, въздъхна тежко. Обърна се да огледа „вилата“, увита в дрехата си от бодлива тел, и раменете й увиснаха.
— Добре — каза тя уморено. — Хайде поне първо да го извадим оттук.
— Такъв е планът — Ву й се усмихна храбро. — Наистина.
Ву седеше на масата на защитата в очакване на съдията. При процедурите в съда за непълнолетни беше прието областният прокурор да представлява не народа, а ищеца, и лицето, обвинено в престъплението, не беше ответникът, а непълнолетният. Тази фина подробност бе въведена, за да се спази правната процедура, според която нещо се приема за факт, независимо дали е наистина такъв, за да се избегнат техническите затруднения. Така ролята на прокурора не беше да обвинява престъпниците, а по-скоро да отправи петиция, за да препоръча на щата съответното третиране на непълнолетния, за когото имаше шанс след пълна рехабилитация да се върне в обществото. Дори ако това третиране означаваше шест или осем години в Младежкия изправителен дом на Калифорния или МИДК, технически погледнато, не беше същото като затвора, макар че понякога бяха нужни големи усилия да се обясни на младежите тънката разлика.