Джонсън не каза нищо. Ву предполагаше, че е чувал същия аргумент стотици пъти. Той се намести на стола си и се обърна към прокурора:
— Господин адвокат.
Бранд бавно се изправи, обърна се и отправи прям поглед към Андрю Бартлет. Поклати глава. После изведнъж го посочи с пръст и извиси глас:
— Това не е нечие добро малко момче. Това е мъж, убил хладнокръвно двама души и областният прокурор няма да му даде възможност да нарани още някого.
Андрю понечи да стане.
— Но аз не съм ги убил! — извика той.
— Да, убил си ги — викна Бранд в отговор. — Дяволски добре знаеш, че си.
Съдията тресна по масата с чукчето си.
— Госпожице Ву, да няма повече подобни изпълнения отстрана на клиента ви. Господин Бранд, предупреждавам ви за последен път. Укротете изблиците си, чувате ли ме? Ще адресирате забележките си към съда.
— Да, ваша чест. Съжалявам.
— Преди малко също съжалявахте. Да не се повтаря. — Джонсън си отбеляза нещо, после фиксира Ву с ядосан и нетърпелив поглед, като че ли тя беше тази, която нарушава съдебния протокол.
— Нареждам непълнолетният да остане задържан под стража — каза Джонсън. — Пристав, отведете го обратно в килията му.
След тези думи съдията удари с чукчето си, стана и излезе през задния вход на съдебната зала.
Решението, както и оттеглянето на Джонсън бяха толкова неочаквани, че за минута в залата се възцари мъртва тишина. Ву притисна с ръка стомаха си, където почувства внезапна и дълбока празнота. Зад себе си чу Линда да казва:
— Това ли беше? Не може да бъде. Значи няма да го пуснат?
После, когато пристав Нелсън приближи масата, извика:
— Почакайте малко. Андрю!
Момчето се извърна на стола си, за да погледне майка си.
Ву възпря с ръка пристава.
— Моля ви! Дайте ни една минута, може ли?
В галерията Линда Норт беше напуснала мястото си и се приближаваше. Тя почти бе стигнала мястото на подсъдимия, когато Андрю също скочи на крака. Но Нелсън я беше изпреварил, изръмжа и сграбчи с такава сила рамото на Андрю, че прекатури стола. Както беше с белезниците, момчето залитна и се просна на земята. Главата му се удари в линолеума и за миг остана да лежи зашеметен.
— Какво правите? — Линда стигна до перилата и изкрещя: — Оставете го намира!
— Линда! — Хал Норт бързаше след съпругата си.
Другият пристав, младоликият, който разговаряше със стенографката преди появата на съдията, изникна изневиделица и застана между Ву и Линда, като прегради пътя на майката към сина й.
— По-спокойно — каза той, като вдигна двете си ръце.
— Успокойте се. Стига толкова. Достатъчно. — После се обърна към Нелсън. — Ти също, Рей. Аз ще го отведа.
— Не, остави на мен — каза Нелсън раздразнено.
— Тогава по-полека — тросна му се вторият пристав.
— Всичко е наред, мамо! Добре съм — обади се Андрю от пода. — Просто загубих равновесие, това е всичко. Нищо ми няма.
От двете му страни приставите изглежда бяха изгладили разногласията си и вдигнаха Андрю на крака.
— Оставете го да върви сам — каза Ву. — Не е необходимо да го малтретирате.
Вторият пристав се обърна и я погледна. Отблизо тя видя, че лицето му, което изглеждаше младежко и невинно от разстояние, е надупчено с белези от шарка и украсено с чифт сиви, стари и празни очи. Ву си помисли, че независимо от сравнително младата му възраст, мъжът е работил достатъчно дълго в системата, за да стане безчувствен към присъщия й ужас. Той бе просто един тъмничар, нищо повече. Звероукротител. Въпреки това почти й се извини и без съмнение беше по-човечен от партньора си.
— Никой няма да нарани клиента ви — каза той.
Но Ву му се опъна.
— Вече се случи. Настоявам някой веднага да се погрижи за тази цицина на главата му. Ще дойда да го видя след няколко минути и дотогава искам да го е прегледал лекар. Ясно ли е? — Ву обхвана двамата с поглед.
— И като стана дума, пристав, как е вашето име? — обърна се тя към втория.
— Котрел — отвърна той. — Рей Котрел.
Тя си го записа в бележника и изгледа въпросително двамата.
— Но вие току-що го нарекохте… — и направи знак към Нелсън. — Вие нарекохте него Рей.
— Така го нарича и майка му. Проблем ли има?
Няма, осъзна Ву и каза:
— Ще държа и двама ви отговорни.
Заплахата й не стресна особено никого от тях. Двамата мъже невъзмутимо размениха погледи. После Нелсън докосна рамото на Андрю и каза.