Освен това наоколо нямаше телефон, а да се опитам да стигна до най-близкия, означаваше да се открия за нападателя. Пък и това не бе решение, освен ако дежурните полицаи не се криеха някъде в дневната и не чакаха обаждането, за да се притекат навреме на помощ.
— Няма къде да бягаш, Карпентър. Няма къде да се скриеш. Това определено ще ми хареса.
Чух го да влиза в кухнята и очаквах да заобиколи плота. Опитах се да усетя от коя страна ще мине, за да мина от другата и да опитам да се измъкна от помещението. Той обаче стъпваше съвсем тихо — едва го чувах и имаше голяма вероятност да сгреша в преценката на посоката.
Толкова бях погълнат от преценките, че не си дадох сметка, че той вече ме е намерил. Когато вдигнах глава, стоеше наблизо, беше насочил пистолета към мен и се усмихваше. Беше Ем. Паниката бе парализираща.
— Трябваше да го направя отдавна — каза той и вдигна пистолета.
Напрегнах се в очакване на удара, макар да знаех, че стягането не е особено ефективна защита срещу куршум.
Куршум обаче нямаше. Вместо него нещо прелетя през кухнята, изби пистолета от ръката на Ем и го събори на пода. Това бе изумителният Майло.
Само дето този път Майло направи нещо повече. Скочи върху Ем и започна да го хапе по лицето. Ем пищеше от болка, а аз гледах втрещен. Накрая се принудих да се раздвижа и взех пистолета, който лежеше само на няколко стъпки от мен.
Щом го хванах в треперещата си ръка, извиках:
— Достатъчно, Майло! Майло! Достатъчно!
Колкото и да е странно, Майло се подчини и се дръпна назад; видях, че Ем кърви от скалпа, челото и бузата си. Насочих пистолета към него и изкрещях: „Ставай!“, макар да не бях съвсем сигурен защо го правя. По-добре беше да го оставя да си лежи по гръб.
Той бавно се изправи на крака, ръсейки капки кръв. Забелязах, че Тара се е домъкнала в кухнята; вероятно бе предположила, че покрай цялата суматоха ще се намери и някоя бисквитка. За миг се уплаших, че ще мине до Ем и той ще я грабне, но тя явно предпочиташе да наблюдава от разстояние.
— Не мърдай — казах на Ем. — Стой на място.
През цялото време държах пистолета насочен към него и ръката ми малко се умори. Посегнах с лявата да взема безжичния телефон и набрах 911. Бързо им казах името и адреса си и описах ситуацията. Завърших с едно: „Моля, побързайте“.
Ем не бе помръднал, но се тревожех, че може да има друго оръжие, вероятно закрепено за глезена му, също като Брус Уилис в „Умирай трудно“. Мълчах и просто държах пистолета насочен, като се молех ченгетата да побързат, по дяволите.
— Дай ми шибания пистолет — каза Ем.
— Затваряй си плювалника — остроумно отвърнах аз.
— Не ти стиска да ме застреляш — каза той и направи крачка към мен.
— Внимавай да не разбереш — предупредих го аз.
Ем се разсмя и направи още една крачка, сякаш ме предизвикваше. Мислеше, че съм уплашен и беше напълно прав.
Той уж погледна бързо зад мен, след което се втурна напред и ме изненада. Куршумът го улучи право в челото и за един противен миг си спомних сцената от „Кръстникът“, в която Майкъл застреля Солоцо и полицейския капитан в ресторанта.
Реших, че съм задействал някакъв рефлексивен, почти примитивен защитен механизъм, за чието съществуване не съм и подозирал, защото не си спомнях да съм дръпнал спусъка.
И не го бях направил.
Лори стоеше на прага и тъкмо отпускаше пистолета си. Не я бях чул да влиза, но може би Ем я беше чул и затова се бе хвърлил към мен.
— Как мина вечерта? — попитах я аз.
— Добре ли си, Анди?
Опитах да намеря някакъв остроумен отговор, но бях изчерпан. Чак сега осъзнах какво се е случило и едва успявах да се задържа на крака. Пристъпих и прегърнах Лори, после Тара, после и Майло. Него прегърнах два пъти.
Тъкмо приключих с прегръдките и полицията пристигна.
Уили седеше в бара в лобито, пиеше бира и гледаше телевизия. Беше прекарал тук по-голямата част от нощта, като се мъчеше да ограничи броя на бирите, защото искаше да остане буден. През целия ден не беше виждал Ем и започваше да си мисли, че той вече не е тук. Човекът на Русо беше казал, че има вероятност да е напуснал, и явно наистина беше така.
Най-неочаквано оставането буден стана съвсем лесно, защото бе излъчено извънредното съобщение, че Ем е убит, докато е нахлувал в дома на Анди Карпентър.