— Не мога да повярвам.
— Разказа почти на всички, с изключение на теб. Май се боеше, че ще останеш разочарован от него.
Това ме вбеси.
— Защото ще помага на хората ли? И аз ще остана разочарован от подобно нещо?
— Не мисля, че бих се изразила по този начин — отвърна тя.
— А как би се изразила?
Тя се замисли за момент, после се усмихна.
— Всъщност бих се изразила точно така.
Когато приближихме моста „Джордж Вашингтон“, отбих от междущатската магистрала и продължих през града към шосе 4. Гордея се с познанията си за малките улички в района, подобно на всички, живеещи в северната част на Ню Джърси.
Само смотаняците пътуват по магистралите.
Намирахме се на Лемойн авеню във Форт Лий, когато видяхме сигналните светлини на най-малко пет полицейски коли в една пресечка.
— Интересно какво ли става — каза Лори. Като бивше ченге й се иска да помогне на всеки, изпаднал в затруднение. А аз исках да се прибера у дома и да си легна.
Гледната ми точка се промени, когато наред с полицейските коли видях и три камиона на службата за контрол над животните. Като освидетелстван любител на животните, исках да разбера какво е провокирало такава масирана реакция от страна на властите.
— Да проверим — казах аз.
Лори също бе видяла камионите и много добре знаеше каква е причината за интереса ми.
— Да не мислиш, че банда чихуахуа е обрала местния „Петсмарт“?
Инцидентът явно бе в началото си, защото полицията още не беше отцепила района. С Лори слязохме от колата и тръгнахме към суматохата. Тя разпозна едно от ченгетата и го попита какво става.
— Изобщо не мога да го проумея — сви рамене той. — Някакво куче се мотае по улиците и вдигат по тревога всички коли в района. Все едно са видели Осама бин Ладен.
Поне петнайсет души, предимно ченгета и хора от службата за контрол над животните, бяха притиснали някаква немска овчарка, която буквално бе залепила гръб за стената на сградата. Абсолютно прекрасен пес, с чудесно телосложение, силен, с най-страхотните уши, които съм виждал.
Двама от служителите бяха насочили пистолети към него. Оръжията изглеждаха странно и се досетих, че са някакви зашеметители. Макар и хванато натясно, кучето не изглеждаше уплашено, нито пък враждебно настроено. Всъщност изглеждаше почти отегчено.
Определено не исках да пострада по какъвто и да било начин, затова взех нещата в свои ръце.
— По-спокойно всички! — извиках аз. — По-леко! Не е нужно да наранявате кучето!?
— Кой е този, по дяволите? — попита един от полицаите. — Я го разкарайте.
Извадих мобилния си телефон и го насочих към кучето и наобиколилите го служители.
— Записвам — уведомих ги аз. — Случи ли се нещо с кучето, мислете му.
Естествено едва се оправям с телефона и нямам представа дали може да записва клипове, но беше тъмно и ченгетата не знаеха за невежеството ми.
Този път полицаят стана по-настоятелен.
— Разкарайте го оттук.
Двама полицаи, единият от които бе познатият на Лори, тръгнаха към мен.
— Кучето няма да нарани никого — каза Лори и се обърна към другите. — Просто му сложете каишка, по дяволите. Или ми дайте аз да го направя.
Докато ме отвеждаха, един мъж от службата за контрол над животните приближи кучето с каишка и то спокойно позволи да му я сложат. След това служителят поведе послушния пес към микробуса.
Стигнах до колата и погледнах назад. Лори разговаряше с ченгетата. Работила е години наред в полицейското управление на Патерсън и познава почти всички.
— Каква беше цялата тази работа? — попитах я, когато най-сетне дойде при мен.
Тя сви рамене.
— Май никой не знае, но са получили нареждане в никакъв случай да не изпускат кучето.
Качихме се в колата.
— Не мога да разбера как Кевин е готов да се откаже от тръпки като тази. Едва ли могат да се видят подобни драми в Бангладеш.
Джери Харис винаги се гордееше с работата си. Тъй като тя обикновено бе свързана с кражби и убийства, той знаеше, че на повечето хора им е трудно да разберат задоволството, което изпитваше от безупречно изпълнената задача.
Но Джери знаеше също, че понякога се случват и непредвидени неща, които са извън контрола му. Точно като това преди малко. Първо се появи онова куче, а после някакъв ненормалник го нападна. Сякаш бяха издебнали удобния момент, макар че нямаше представа кои са и какво търсят там.