— Знаете ли защо Фриймън го е помолил? В компанията е имало и по-високопоставени служители от Алекс.
Тя сви рамене.
— Знам само, че решението беше взето в последния момент. Поради някаква причина се отворило място. И тъй като работата на Алекс включваше петролните пазари, вероятно той е бил логичният избор. Господин Фриймън като че ли мислеше за него като за свое протеже. Алекс се издигаше бързо.
Каза го с леко презрение и аз попитах:
— Не одобрявахте ли работата му?
— По-скоро изпитвах смесени чувства към нея. Беше невероятно напрегната и виждах как му се отразява. Трудно заспиваше… имаше стомашни проблеми… особено през последните два месеца. Трудно е, когато здравето му и качеството на живота ни сякаш зависят от цената на петрола или златото.
— Чувствата ви не изглеждат особено смесени — посочих аз.
— Сега не са. Смъртта на човека, когото си обичал повече от всичко на света, има свойството да отваря очите. Но тогава Алекс правеше много пари и си мечтаехме как ще се оттегли рано от бизнеса, така че се вързах. Самият господин Фриймън нямаше петдесет, а Алекс казваше, че скоро щял да зареже работата и да обикаля света. Звучеше толкова примамливо…
— А какво ще кажете за Джонатан Чаплин?
— Не го познавам добре. Срещала съм го няколко пъти на коледните празненства на компанията, а после и на погребението. Беше наистина много приятен… каза всички подобаващи неща.
— След трагедията поддържахте ли контакти с компанията?
— О, разбира се. От „Човешки ресурси“ ми се обаждаха няколко пъти да питат дали имам нужда от нещо и дали могат да направят нещо за мен. Освен това им трябваха документите на Алекс във връзка с работата, за да могат да ги прехвърлят на друг.
— Всичко ли им дадохте? — попитах аз.
— Всичко, което имах. Той взе някои неща със себе си за пътуването, така че не знам къде са. Разбира се, не им дадох личните му документи. Ще ги прегледам, когато съм готова.
— Алекс тревожеше ли се за пътуването?
— Много — поклати глава тя. — Казах му да не заминава, но не мисля, че изобщо му е минавала през главата подобна възможност. Никога не би направил нещо, с което да разочарова господин Фриймън.
Разговаряме още малко, но тя не можа да ми каже нищо, което да е от полза за Били, а аз не можех да й помогна. Единствената утеха за нея бе, че Алекс и Фриймън са били убити моментално.
Сигурно в крайна сметка щеше да продължи напред, но й бе нужно време и трябваше да изтърпи още много болка.
Когато се сбогувахме, тя изрази надеждата си, че ми е помогнала по някакъв начин.
— Абсолютно — излъгах аз.
Върнах се в офиса и се обадих на полковник Уилям Микелсън, прекия началник на Ърскин по времето, когато Ърскин е бил достатъчно жив, за да има такъв. Генерал Прентис го бе предупредил, че ще го потърся, затова той отговори моментално. Да имаш генерал на своя страна е като да разполагаш с военен ангел.
Казах му защо се обаждам и предложих да ида във Вашингтон в удобно за него време, стига да не съм зает в съда. Той не изглеждаше очарован от перспективата и замърмори, че бил много зает. Накрая обаче призна, че следващата седмица щял да ходи до Ню Йорк, така че можехме да се срещнем тогава.
Съмнявах се, че ще науча нещо повече от записаното в доклада, но не пречеше да опитам. Ако започнеше да увърта, просто неведнъж щях да спомена колко близък съм с генерала.
— Изкушавам се да кажа, че имаме успех.
Лори съобщи това веднага щом влязох в къщата. Нямах възможност дори да оповестя „Скъпа, прибрах се“ или да попитам как е минала тренировката по футбол на малкия Рики.
— Ами кажи го тогава — отвърнах аз. — Всъщност може да го кажеш по време на вечеря.
— Няма вечеря. Имах работа. Реших, че може да вземеш нещо от „Тако Бел“.
— Явно още не си усвоила тънкостите на домашното блаженство. Кажи ми за пробива.
— Сам се опитваше да открие войниците, уволнени заради атентата в Ирак. Оказа се трудно, което само по себе си е показателно. Той обаче успя да проследи един от тях, Тайлър Лоусън, до жилищен блок в Албакърки, Ню Мексико.
— Добре.
— Използвах някои връзки и се свързах с един тамошен детектив. Оказва се, че Лоусън е заминал за Вегас преди две седмици, регистрирал се в един хотел и поиграл малко блекджек.
— Защо само се „изкушаваш“ да наречеш това успех? За мен си е същинско постижение.