— Доколкото си спомням, все спорят и изобщо не си подхождат в деветдесет процента от филма, а накрая се влюбват един в друг. Надявам се, че не ти развалих удоволствието от края.
— Краят е любимата ми част — отвърна тя. — Хайде да го изгледаме, а? После ще поговорим.
Последното, което исках след края на филма, е да говорим.
— Разбира се. Искаш да гледаш любовна история без голи сцени… Напълно те подкрепям!
— Продължавай в същия дух и няма да има голи сцени през цялата нощ.
Това ми прозвуча като заплаха, а определено не приемам добре заплахите.
— Отивам да направя пуканките — обявих аз.
Това да й е за урок.
Изборът на заседатели е вълчи капан. Мисля, че юридическият термин е Pitsius Corpus, но „вълчи капан“ му приляга по-добре.
С Илай прекарахме безкрайни часове в разпитване на хора и опити да определим кои от тях ще застанат на наша страна при бъдещото произнасяне на присъдата.
Само по себе си това е достатъчно трудно, но се усложнява неимоверно от факта, че повечето хора ни разиграват. Посоката на разиграването като цяло се определя най-вече от това дали искат да заемат местата си в залата. В зависимост от гледната им точка казват или онова, което мислят, че искаме да чуем, или обратното.
Разбира се, ние не знаем какво искаме да чуем. Имаме своите теории и най-обща идея за подходящия заседател, но по принцип просто гадаем. И няма да разберем дали предположенията ни са се оказали верни до издаването на присъдата.
Съдът бе призовал общо осемдесет и един граждани, от които да изберем дванайсет и четирима резерви. Те трябваше да са повече от достатъчни, макар че имаше безкраен резерв от хора, към които да се обърнем при нужда.
Никога не съм приключвал избор на жури с ясна представа как съм се справил и нямам нищо против изборът да става чрез жребий, без никакви въпроси.
Днешните интервюта не се различаваха от другите. Като цяло гледах да избера хора, чиято интелигентност е над средната и които ще схванат и нещо повече от очевидните доказателства, които им се представят. Шестима от първите осем приети от двете страни бяха завършили колеж, така че вероятно се справях добре.
Поне двайсет от кандидатите изгаряха от желание да заявят, че имат изградено мнение към случая или че са силно „за“ или „против“ военните. Бяха убедени, че думите им са достатъчно основателен фактор да бъдат отпратени, и бяха прави.
Деветият заседател бе на четирийсет и няколко, продаваше медицински стоки, беше завършил колеж и несъмнено искаше да бъде избран. Отговаряше на всичко с жар и използваше всяка възможност да покаже колко е непредубеден.
Разбира се, непредубедеността не бе основният ми избор; предпочитах да е на моята страна. Но нямах друга причина да го отрежа, освен леко некомфортното чувство, че прекалено много иска да бъде избран. Търговците по принцип работят на комисиона и съответно кисненето две седмици в съда орязва доходите им. Но явно номер девет не беше загрижен за това.
Продължихме в същия дух до края на деня; съдия Катчингс определено искаше всичко това да приключи. Наближаваше пет следобед, когато избрахме четвъртия заместник и на печелившите им бе заръчано да бъдат тук на сутринта.
Като цяло бях доволен от групата.
Или пък не.
Уили ги видя веднага щом дойдоха. Джоузеф Русо и двамата му телохранители влязоха през главния вход на фондация „Тара“ и започнаха да се оглеждат, сякаш са стъпили на Марс.
Уили ги наблюдаваше легнал по гръб в центъра на района за игри. Участваше в енергичен мач по борба с единайсет кучета и се наслаждаваше на всеки миг.
Отне му известно време да се изправи на крака, тъй като върху гърдите му имаше най-малко сто и осемдесет кила кучета. Най-голямото бе Нюфи, който през цялото време се опитваше да оближе лицето му.
Накрая Уили успя да се добере до Джоузеф и хората му, които изглеждаха доволни, че се намират от другата страна на оградата.
— Здрасти, мой човек. Не очаквах да наминеш — каза Уили.
— С това ли се занимаваш? — попита Русо, без да си прави труда да прикрие смайването си.
— Аха. Всеки ден.
— Чии са тези кучета?
— Наши — отвърна Уили. — Докато някой не ги осинови. После излизаме и си намираме други.
— Абсолютни сбърканяци сте.
— Точно така — кимна Уили. — Приятелите ти искат ли да дойдат тук? — попита той, имаше предвид игрището.