— И?
— Няма начин. По-лесно бих се добрала до кодовете за атомните бомби.
— Съжалявам да го чуя — казах аз. — Такава ли е стандартната процедура?
— И без да съм го виждала, мога да ти кажа, че в него няма нищо стандартно. Засекретен е до най-висока степен. От Вътрешна сигурност не дават да се припари до него.
— Вътрешна сигурност ли? Та това се е случило в Ирак, а не в Айова.
— Анди, мисли за света като за едно голямо щастливо семейство.
— Благодаря, Синди. Оценявам труда ти. И щом така и така говорим…
Тя изпъшка.
— Прякорът „Ем“ говори ли ти нещо?
— Какво имаш предвид?
— Нещо криминално.
Следващите десет секунди бяха идеално определение за фразата „зловещо мълчание“.
— Синди?
— Анди, това е човек, с когото не искаш да имаш нищо общо.
— Значи знаеш за него?
— От шест месеца съм по петите му.
— Защо?
— Защото е убиец, Анди. И едно от убийствата му е част от случая, върху който работя в момента.
— Кое? — попитах аз.
— Нямам право да ти кажа. Съжалявам.
— С шайка ли е свързано?
Направо я видях как се намръщи.
— Няма да си играя на въпроси и отговори с теб, но не, не е свързано с шайка.
— Това е малко загадъчно за мен — признах накрая.
— Мога да ти кажа само да бъдеш много внимателен с този тип. Ще ти пратя и портрета, по който работим; не разполагаме със снимка.
Помолих я да го изпрати веднага, след което затворих и разказах на Уили за разговора. Той кимна в знак на съгласие.
— Русо каза, че този бил лоша новина.
Което бе доста показателно, тъй като нямах никакви съмнения, че Русо си го бива в преценяването на лошите новини.
— Ние сме държава на закона. — Илай Морисън избра да започне встъпителната си реч с изречение, с което всеки може да се съгласи. Вероятно това бе последното изречение през целия процес, което нямаше да предизвика възражение от моя страна.
— Някои от тези закони са сложни; всеки, който някога е поглеждал данъчното законодателство, може да потвърди това. Други обаче са прости, подобно на онзи закон на щата Ню Джърси, за чието нарушаване е обвинен Уилям Цимерман.
Илай наричаше Били „Уилям“. Според теорията на Илай само нормалните хора имат прякори или кратки имена, а убийците не са нормални хора.
— Въпросният закон гласи, че един човек не може да убива друг. Няма значение дали има зъб на жертвата. Не би имало значение дори ако тази неприязън е напълно оправдана, дори ако убиецът смята отнемането на живот за справедливо възмездие. Точно така наричат постъпката си убийците; истинското й име обаче е убийство. Уилям Цимерман е убил майор Джак Ърскин, защото му е имал зъб. Убил е човека, когото е обвинявал за съсипания си живот. Затова е проследил майор Ърскин и го е застрелял най-хладнокръвно, от упор, на улица в Еджуотър. Данните на криминалистите и показанията на очевидците ще потвърдят категорично това и няма да оставят място за съмнение.
Илай с готовност отвори вратата за свидетелстване относно неприязънта на Били към Ърскин и несъмнено щеше да представи доказателства за нея по време на процеса. Бях доволен от това, но то не ми беше достатъчно. Исках да мога да покажа, че други хора също са имали причина и желание да убият Ърскин, но на този етап бе под въпрос дали подобни показания ще бъдат допуснати.
— Защитата ще се опита да замъгли въпроса и, доколкото познавам господин Карпентър, ще го замъгли доста творчески. Ще чуете теории за конспирации, скроени на хиляди километри оттук, за скрити в сянка злодеи, които убиват и изчезват в нощта. Всичко това ще бъде изключително интересно и дори завладяващо, но няма да има отношение към въпроса, по който сме се събрали. Вашата работа, както ще ви инструктира и съдия Катчингс, е да се съсредоточите върху доказателствата, които ви се представят. Не върху теориите, не върху предположенията, а само върху доказателствата. Искам от вас само това и зная, че ще го направите.
По време на речта на Илай няколко пъти поглеждах към хората, делящи с мен масата на защитата. Били седеше безстрастен и не показваше абсолютно никакви емоции. Да имаш бивше ченге за клиент крие някои предизвикателства, но преимущество е, че е запознат с целия този процес.
Били знаеше какво да покаже на съдебните заседатели. Те трябваше да видят достойнство, здравомислие и храброст пред противника. Не биваше да виждат емоции, особено в този случай. Били бе обвинен, че е позволил на чувствата и желанието за отмъщение да надделеят; ако се държеше емоционално и сега, това само щеше да подхрани обвиненията.