Ето какво ви е нужно да знаете — в онзи ужасен момент Били Цимерман отново се е превърнал в защитник. Той се втурнал да защити господин Ърскин, но било твърде късно. Доказателствата ще покажат, че именно и само заради това усилие той днес седи в тази зала, обвинен в убийство, което се е опитал да предотврати.
Това са фактите и също като господин Морисън, аз ще се обърна към вас с молба да се съсредоточите върху тях.
Встъпителната ми реч завърши чак в четири следобед. Добрата новина бе, че след нея съдия Катчингс реши да остави първия свидетел на Илай за утре. Лошата новина бе, че най-вероятно щеше да има утре.
Не е изненадващо, че представянето на тезата на обвинението е най-трудната част от процеса за защитата. Делата изобщо не се завеждат, ако не са преценени за основателни, което по дефиниция означава, че обвинението разполага със сериозни доказателства за вината на обвиняемия.
Затова свидетелите щяха да бъдат призовавани един след друг и да създадат преграден огън, застрашаващ да помете защитата, преди да дойде нашият ред.
През това време можех да прибегна единствено до кръстосания разпит, по време на който да опитам да направя на пух и прах свидетелите на обвинението и да откривам противоречия в показанията им. Да създам съмнение — не непременно основателно, но достатъчно, за да не позволи на съдебните заседатели да се настроят прекалено бързо.
Обикновено изгарям от желание тази част да приключи колкото се може по-скоро, за да мина в настъпление и да представя нашата теза. Подобно нетърпение в случая не съществуваше, тъй като засега не разполагахме с теза.
По време на процес съм в режим на интензивна работа, който е от най-противните за мен. Прекарвам цялото си свободно време в четене и препрочитате на документи и обръщам особено внимание на свидетелите, с които ще си имам работа на следващия ден. Просто подготовката няма с какво да се замести и колкото и да я мразя, наистина се гордея, че никой не може да се мери с мен по подготвеност.
Нощният ми ритуал по време на този процес бе малко по-различен, тъй като трябваше да включвам в него нелепите едночасови развиващи доверие сесии с Майло. Бях готов да се закълна, че Майло и Тара са се разбрали да не доядат вечерите си, за да имат място за по-качествените лакомства, които ще получат по време на упражненията.
Провеждахме ги в кабинета и веднага щом приключиха с вечерята, двамата започнаха да се мотаят в коридора, очаквайки с нетърпение да започнем. Тара се облажваше най-много. Тя вече ми имаше доверие и нямаше никаква представа къде се намира пликът, така че не й се налагаше да играе някаква важна роля. Достатъчно бе само да се излежава и да поглъща лакомства.
Лори не присъстваше на тези сесии; бе заета на телефоните и се опитваше да събере информация, която да използваме. Имаше нелепо дълъг работен ден, тъй като продължаваше да преподава в колежа. Работата обаче й се отразяваше чудесно и последиците от раняването вече се забелязваха все по-трудно.
Струваше ми се, че имам доста добър напредък с Майло. С помощта на техниките, показани ми от Били и Джулиет, можех да го накарам да взема предмети от ръката ми и да ги крие, а после да ме отведе при тях по команда. Разбира се, нямах идея дали това ще ме отведе до плика, който бе отмъкнал много отдавна, при това, без да съм наоколо. Може би вече дори не си спомняше къде е той.
— Майло, приятелю, скоро ще имаш възможност да блеснеш.
Той ме погледна въпросително и леко наклони глава. Накланянето на главата е нещо, което Тара овладя отдавна; така изглежда страхотно и същевременно създава впечатление, че се интересува от онова, което казвам. Майло още не беше добър като нея, но се учеше.
— Не ми минавай с този номер. Знаеш за какво говоря.
— Никак не ми се иска да прекъсвам тази среща на умове — обади се Лори.
Беше влязла в стаята, без да я усетя.
— Опитва се да ми пробута стария номер с главата — обвиних го аз. — Опитвам се да го отуча.
— Впечатлена съм — каза тя. — Ще ме извикаш ли, след като приключите? Защото имам голяма новина.
— Добра голяма новина ли?
Тя кимна и аз приключих сесията, за да й посветя цялото си внимание.
— Сам намери резервация за самолет, направена преди шест седмици от Донован Чембърс — каза Лори. — От Насау на Бахамите до Сан Хуан и оттам до Канкун. Направил я е вечерта за полет в седем на следващата сутрин.