Моментално познах името; Донован Чембърс бе един от войниците, уволнени от армията заради експлозията в Ирак.
— Май доста е бързал. Сам намерил ли е някакви следи от него в Канкун?
Лори поклати глава.
— Не е търсил. Чембърс изобщо не се е качил на самолета.
— Знаем ли защо? — попитах аз.
— Не, властите в Насау също не знаят. Един приятел от управлението в Маями ме свърза с човек там. От онзи ден никой не е виждал Чембърс. Всичките му дрехи и вещи са в жилището му, заедно със седемдесет и пет хиляди в скрит сейф.
Същото се бе случило с Тайлър Лоусън във Вегас; явно си имахме масово изчезване на бивши войници, оставящи след себе си големи суми пари.
— Имат ли някакви следи?
— Никакви. И се съмнявам, че им пука особено, тъй като е чужденец и тъй нататък. Ако имаше труп, щеше да е друга история. Такъв обаче няма.
— Можем ли да ги накараме да дадат показания? — попитах аз. — Трябва ми нещо съществено, което да представя пред съда.
— Определено — отвърна тя. — Мога лично да ида дотам и да го направя.
Ако имаше по-лоша идея от това Лори да замине за Насау, тя не ми беше известна.
— Трябва да го направи адвокат — възразих аз.
— Какво ще кажеш за Хайк?
— Не искам да ме държат отговорен за депресирането на цяла страна. Мисля, че имаме двустранни договори, забраняващи подобни неща.
— Тогава иди ти. Доколкото знам, не разполагаш с цял екип адвокати.
— Жалко, че не е Бангладеш. Можех да накарам Кевин.
Вдигнах телефона и набрах номера на Хайк, който никога не отговаряше преди петото иззвъняване. Сякаш се надяваше, че търсещият го ще затвори и ще спре да му досажда.
Когато най-сетне отговори, аз му обясних положението и го попитах дали има желание да отиде.
— До Насау ли? — попита той.
— Да. Бил ли си там?
— Разбира се, че не. Двайсет минути на онова слънце и ще смъквам кожата си с гюдерия.
— Можеш да включиш предпазния лосион в сметката си — предложих аз.
— А репелента срещу буболечки? На онези острови комарите са колкото фолксвагени.
— Няма проблем.
— Има ли преки полети? — попита той.
— Не мисля. Май ще трябва да летиш до Маями и да смениш самолета.
— С някой от ония малки водомерки ли? Знаеш ли каква е честотата на катастрофите с тях? Около четирийсет процента.
— Хайк…
— Виж само колко певци са били убити от подобни неща. Бъди Холи, Ричи Валенс, Патси Клайн, Рики Нелсън, Джон Денвър, Джим Крок, Отис Рединг, Биг Бопър… Ако бях певец, нямаше да припаря до летище.
— Но ти не си певец, Хайк.
— И какво от това? Половината от тях са летели с адвокатите си.
— Трябва да го направиш, Хайк. На двойна почасова ставка.
— От друга страна, много певци са кацали безпроблемно — отбеляза той. — Ами ако там е опасно?
— Имаш предвид заради изгарянето ли?
— Не, имам предвид убийство. Нали смятаме, че онзи Чембърс го е сполетяло тъкмо това?
— Няма причина да смятаме, че извършителят е още на острова.
— Освен ако е — отвърна Хайк.
Разбрахме се Уили да пътува с него като бодигард. Така той щеше да се прави на детектив, а Хайк да снеме показанията.
Изтощителните преговори най-сетне приключиха и показаха едно нещо — Майло ми имаше повече доверие, отколкото Хайк.
Алан Ландън започваше да се тревожи. До онова обаждане на Ем по време на речта на кмета нещата вървяха почти толкова гладко, колкото искаше… и изискваше. Може би беше разглезен, тъй като предишните операции бяха минали без абсолютно никакви спънки.
Безпокойството беше толкова необичайно за него, че му се отрази особено зле. През целия си живот Ландън беше мислил с два хода пред всички останали и бе достатъчно богат и безмилостен, за да се справи с всяко препятствие пред тези стъпки. Случаите на тревога бяха изключително редки.
Отначало искаше плика на Ърскин, но онова куче го отмъкна и избяга с него. Ландън обаче открай време беше търпелив човек и бе склонен да остави нещата да се развият, за да направи хода си в най-подходящия момент.
Гордееше се с готовността си да прояви търпение. Като баскетболен защитник за „Дартмаут“ беше овладял умението да остави плячката сама да дойде при него. Номерът беше да виждаш цялото игрище, да познаваш достатъчно добре играта, за да предвидиш какво ще стане и да се възползваш от удобните моменти, когато се появят.