Бях обезпокоен и обхванат от чувство за безсилие и не можех да заспя. Започнах да се прозявам насила и да се протягам, като през цялото време побутвах Лори с надеждата да я събудя, без да бъда обвинен за това.
Номерът не мина и аз добавих и по някое „ааах“ към престорените прозевки. Лори пак не се събуди. Аз отпуснах гласа си още повече, докато не започнах да се прозявам като Лучано Павароти, но без ефект.
После пробвах да дърпам завивките и да включвам и изключвам лампата. Ако иракският петролен министър още беше в кома и лежеше до мен, сто на сто щеше да се събуди.
— Анди, ако искаш да ме събудиш, можеш просто да ме докоснеш леко и да кажеш: „Лори, скъпа, трябва да говоря с теб“ — каза тя, без да отваря очи.
— О, извинявай — изненадах се аз. — Събудих ли те?
Тя се размърда и се надигна на лакът.
— Добре. Слушам те.
— Онзи ден в Ирак са убити осемнайсет души. Шестнайсет от тях са загинали моментално, а двама — дни по-късно.
— И какво?
— И единият от ранените е бил петролният министър.
— Това ми е известно, Анди.
— Взривът е бил много силен, Лори. Ако целта на момичето е бил министърът, защо не го е доближила достатъчно, за да го убие на място?
Сега тя съвсем се надигна и седна в леглото.
— Добър въпрос. Може би се е объркала и е застанала на неподходящо място. Била е на шестнайсет, сигурно се е страхувала.
Поклатих глава.
— Може би, но малко вероятно. Били каза, че доста се е размотавала, преди да се взриви. Именно затова я е наблюдавал.
— Сигурно не е могла да се приближи повече заради охраната.
— Охраната е била подготвена така, че да й осигури достъп. Операцията е била планирана перфектно. Защо да си правят толкова труд и накрая да не я пуснат?
— Трябва да проверим това — каза тя.
Кимнах.
— Със сигурност. Това ще е първата ни задача утре сутринта.
Изгасих лампата и положих глава на възглавницата.
— Лека нощ.
— Анди, това може да се окаже важно. Не съм сигурна, че ще успея да заспя.
— Тогава просто лежи тихо. Изтощен съм.
Уили и Хайк не бяха идеалните спътници. Седяха в първа класа в самолета от Ню Йорк за Маями, което според Уили беше „наистина, ама наистина страхотно“. Седалките имаха високотехнологични системи за забавление с телевизор, дивиди и игри. Стюардесата с радост му осигуряваше всичко, което поиска, и при нормални обстоятелства щеше да е доволен, ако полетът продължеше много по-дълго.
Разбира се, стига да не седеше до Хайк.
За Хайк салонът беше прекалено студен, пилето — жилаво, а сервираните „Блъди Мери“ — изветрели. Спомена всичко това на Уили, който не споделяше мнението му и му го каза.
— Няма значение — отвърна Хайк. — Така или иначе при следващия полет ще умрем.
Когато се качиха в малкия самолет от Маями за Насау, Хайк наистина превключи на скорост. Неговото „след-малко-сме-мъртви“ се превърна в припяване, което дразнеше пътниците и доведе до предупреждение от стюардесата.
Когато кацнаха в Насау, Уили вече беше решил, че предпочита да плува обратно до Ню Йорк, отколкото да лети отново с Хайк. Взеха багажа си, след което Уили нае кола, докато Хайк се мажеше с репелент и лосион против изгаряне.
Отидоха до местното управление на Кралската бахамска полиция, където имаха среща с инспектор Брендън Кристиан. Кристиан разследваше изчезването на Донован Чембърс и беше разговарял с Лори по телефона.
Хайк проведе разговора, след като получи разрешение да включи касетофона си. Разпита за всичко, което Кристиан знаеше за случая Чембърс, а то не беше много повече от онова, което вече беше казал на Лори. По време на интервюто Уили показа осигурения от Синди портрет на Ем, но Кристиан нямаше спомени да е виждал подобен човек.
Когато приключиха, разполагаха с четири часа и половина до следващия полет и Уили се запита дали времето ще е достатъчно да си купи оръжие и да застреля Хайк на връщане.
— Тъкмо си мислех нещо — рече той. — Казват, че онзи тип е стрелец… но Чембърс е бил действащ войник, би трябвало да се оправя доста добре.
— И какво? — попита Хайк.
— Как се е сдобил с оръжие на острова? Не би се опитал да го прекара през охраната на летището, нали? Това е сериозен риск.
Кристиан кимна.
— И не би си купил оръжие на острова. Така би привлякъл внимание върху себе си и щяхме да научим.