— И какво стана?
— Щом приближих, той леко заръмжа и аз се дръпнах. После един мъж, който стоеше на десетина метра по-нататък, ми каза, че кучето е негово и трябва да го оставя на мира.
Разпозна мъжа като Били и спомена, че видяла Ърскин да стои пред бара. Описа сцената идеално за Илай и от показанията й ясно се подразбираше, че Били и Майло са дебнели Ърскин.
Нямах кой знае какво да я питам, когато дойде моят ред. Всичко беше истина, при това не бе изпила девет водки с тоник, които да замъглят спомените й.
— Госпожо Муни, заявихте, че господин Цимерман е човекът, когото сте видели през онази нощ и който ви е казал да стоите настрана от Майло.
— Да.
— Имахте ли никакъв проблем да го идентифицирате?
— Никакъв. До него имаше улична лампа.
— Значи не се е крил? — попитах аз. — Не се е спотайвал в сенките?
Тя поклати глава.
— Не, стоеше малко по-надолу по улицата от бара, точно пред къщата ни.
— Значи, когато е стоял на светло и е разговарял с вас, не е изглеждал разтревожен, че можете да видите лицето му?
— Не.
Намекът беше ясен — ако Били е смятал да убие някого, защо е нямал нищо против да го разпознаят? Разбира се, все пак поведението му е било твърде рисковано — Майло е щял да извърши престъплението, а действията на Били го свързваха с него.
— И казахте, че Майло ви е изръмжал?
— Да.
— Възможно ли е господин Цимерман да се е опитал да ви защити от Майло? Да се е боял, че той може да ви ухапе?
— Предполагам, че е възможно.
Не ми оставаше друго, освен да потвърдя показанията, които бе дала пред Илай, че тя и съпругът й са се прибрали в къщата и са спели по време на самото убийство.
Показанията й бяха неприятни, но не и фатални. Тя постави Били и Майло на местопрестъплението, но ние вече бяхме признали, че са били там, за да извършат кражба. Нищо, казано от нея, не опровергаваше твърдението ни.
През остатъка от деня минаваха свидетели, които също поставяха Ърскин пред бара, а Били и Майло — недалеч. Някои бяха видели Били с пистолет в ръка или наведен над тялото на Ърскин.
Никой не призна да е видял мъжа, който според Били бе истинският убиец, нито пък го бе забелязал да напуска местопрестъплението. Разбираемо, тъй като стрелбата бе станала нататък по улицата, на сравнително тъмно място, и всички бяха отишли да видят какво става едва след като бяха чули изстрелите.
Карах всеки свидетел да признае, че е възможно там да е имало и някой друг, но това далеч нямаше да убеди съдебните заседатели в невинността на клиента ми.
Скалъпеното срещу Били обвинение беше много трудно за отхвърляне.
Майло не откри плика, но въпреки това помагаше на каузата ни. Не го правеше активно или нарочно; явно вярваше в принципа да отстъпиш и да оставиш правосъдната система да си свърши работата. Самото му присъствие обаче оказваше положителен ефект.
Медиите като че ли винаги депресират обществото със статистики, описващи всички злини, които се стоварват върху американците. Те прилежно съобщават, че на всеки двайсет и две секунди се извършва тежко престъпление, на всеки двайсет и шест секунди се поставя диагноза рак, на всеки пет секунди става автомобилна катастрофа, а на всеки десет секунди някой бива наранен при такава. Това е причината вече да не си купувам часовници със секундарник.
Идеята е, че при толкова много ужасии е трудно да предизвикаш врява. Някои престъпления, например онези с Джонбенет Рамзи, Натали Холоуей, Чандра Леви и Лейси Питърсън, привличат огромно медийно внимание; други, макар и подобни, не го правят.
Майло бе нашият глашатай. Известността му като куче крадец превърна този случай в обект на оживен интерес. Фактът, че всичко се корени в Ирак и че жертвата е високопоставен военен офицер, така или иначе щеше да събуди любопитство, но то изобщо не можеше да се сравнява с фурора, предизвикан от участието на Майло.
Кучетата несъмнено оказват влияние върху хората. Ако спасиш човек от бурна река, ще попаднеш на четвърта страница. Спасиш ли безпомощно куче от същата река, участието ти в „Тудей“ е в кърпа вързано.
Възползвах се от тази национална кучешка мания и се явих в шоуто на Лари Кинг. Това не е от любимите ми занимания; разговорите винаги ми се виждат сковани и неестествени и имам чувството, че трябва да укротя обичайния си безочлив сарказъм.