Илай възрази, че съм заядлив, и Катчингс прие възражението.
— Можете ли да ни кажете дали барутът по ръката на господин Цимерман е от първия или от втория изстрел? — попитах аз.
— Не, не можем да определим това.
— Възможно ли е вторият изстрел да е бил насочен към кучето Майло? Други свидетели казаха, че Майло е избягал с плика в същата посока.
— Няма начин да зная — отвърна Халики.
— Имате ли куче? — попитах аз, макар че вече знаех отговора.
— Да.
— Като собственик на куче, намирате ли смисъл в това господин Цимерман да накара кучето си да открадне плика, а след това да се опита да го застреля?
— Не бих могъл да кажа.
— Но ще се съгласите, че изстрелът е бил съвсем неточен?
— Да.
— Сержант, ако господин Цимерман е искал да застреля господин Ърскин, защо му е трябвало да кара кучето си да краде плика? Защо просто не го е взел, след като е извършил убийството?
Илай възрази, че от Халики не се очаква да чете мислите на Били, така че оттеглих въпроса си и продължих нататък.
— И тъй, къде хванахте господин Цимерман?
— Какво искате да кажете?
— Питам къде е бил той и как го открихте? Може би благодарение на анонимен сигнал? Или е бил задържан на летището от охраната, докато се е опитвал да напусне страната? Такива неща.
— Той беше на местопрестъплението — отвърна Халики.
Престорих се на изненадан; страшен съм в тези преструвки.
— Значи е имало престрелка?
— Не.
— Той държеше ли пистолета, когато пристигнахте? Може би е заплашвал да застреля някакви заложници?
— Не.
— Къде беше оръжието?
— На земята до тялото на господин Ърскин.
Надянах най-обърканата си физиономия.
— Горе-долу колко време след стрелбата пристигна полицията?
— След по-малко от десет минути.
— И той просто е стоял там и ви е чакал?
— Беше на местопрестъплението — повтори Халики, без да си прави труд да скрие раздразнението си.
— Значи, ако можем да обобщим показанията ви дотук, според вас господин Цимерман е пуснал кучето си да открадне плика от жертвата, което Майло е направил. После господин Цимерман е застрелял господин Ърскин, после се е обърнал и се е опитал да застреля собственото си куче, у което е бил пликът. Не е улучил и е решил да почака при тялото, докато полицията дойде да го арестува. Така ли?
Халики, разбира се, възрази на версията ми и след няколко минути продължих нататък.
— Добре, нека опитам по друг начин. Ето една хипотеза, базирана на показанията ви. Ако на местопрестъплението е имало друг човек, който се е борил с господин Цимерман за пистолета, това би ли обяснило странните следи от барут, фактът, че по Майло е било стреляно и че изстрелът е бил неточен?
— Не ми е известно да е имало друг човек — каза той, което ме ядоса.
— Запознат ли сте с концепцията за хипотетични въпроси?
— Разбира се, че съм запознат.
— Чудесно, тогава бъдете така добър да отговорите на онзи, който ви зададох. Чисто хипотетично, възможно ли е присъствието на друг човек, стрелецът, да е причина за всички тези фактори?
Халики явно много искаше да се измъкне от отговора, но не можа да измисли как да го направи.
— Хипотетично е възможно — отвърна той.
— Радвам се да го чуя.
Веднага след края на заседанието се обадих на полковник Микелсън и незабавно ме свързаха с него. Може би заради страстното му желание да се подмаже на зетя на Кевин, или просто защото проявяваше огромен интерес към развитието на делото. Или и двете.
— Много жалко за Сантяго — каза той, когато споменах за убийството.
Бях ядосан, че агент на ФБР и армейски следовател са чакали да разпитат Сантяго, затова го попитах дали има нещо общо.
— Разбира се — отвърна той. — Капитан Мийд отиде по моя заповед. Но не мога да ви кажа нищо за агента на ФБР.
— Бъркате се на свидетеля ми.
— Ако не се лъжа, на уличен език отговорът на подобно твърдение е „хвани ме за оная работа“.
Май не успях да го сплаша особено.
— Мислите, че разговорът ни е бил поверителен, така ли? — попита той. — Да не съм ви изповедник?
— Сантяго беше…
— Сантяго беше войник, при това корумпиран войник. И заради него загинаха хора, някои от които под мое командване. Сигурно си мислите, че нямам нищо против, че просто ще се отдръпна и ще ви оставя да си свършите работата. Армията обаче не действа така. Ние се грижим за своите и се справяме с тях, когато има нужда от това.