— Знаете ли кой канал сте гледали? — попитах аз.
— Пети. Със сигурност. Това са единствените местни новини, които гледаме.
Станах.
— Благодаря ви, това може да се окаже много полезно. Ако се сетите нещо друго, потърсете ме по всяко време.
— Добре. Господин Карпентър, ако научите нещо за Алекс… за смъртта на Алекс… искам да го науча незабавно. Моля ви.
— Имате думата ми.
На път към дома се обадих на Хайк и му разказах за разговора с Кати Брайънт. Помолих го да намери запис от новинарската емисия.
— Ако ти направят проблем, поискай съдът да издаде нареждане. Съдия Катчингс ще го одобри на секундата.
— Заемам се — каза той. — Ще прегледам и другите канали. Щом е чела, може и да греши за програмата.
— Добра идея. Благодаря.
— Майло, време е за шоу.
Ако Майло не бе започнал да ми се доверява достатъчно, за да намери плика, никога нямаше да го направи. И тъй като беше неделята преди да представим тезата на защитата, едва ли можеше да се намери по-подходящо време.
Лори и Маркъс се грижеха за охраната, Уили също бе дошъл за допълнителна подкрепа. Хайк бе започнал да се подготвя за ролята си, а аз позволих на Лори да наеме и две ченгета извън дежурство. Препоръча ги Пит, а Лори ги познаваше отдавна.
Били беше казал, че има по-голяма вероятност Майло да се справи късно през нощта, като имитираме самото събитие. Това обаче представляваше твърде голяма опасност за него; смъртта на Сантяго разсея всяко съмнение, че противникът ни е находчив и безмилостен. Затова се налагаше да осигурим максимална охрана, но трябваше да внимаваме да не изкараме акъла на кучето. Трябваше да е спокоен.
Лори прикрепи джипиеса към нашийника му и всички изучихме плана на квартала около бара. Не го правехме за първи път; аз лично вече познавах района по-добре от улиците около дома ми. Преговорихме каква позиция ще заеме всеки от нас по време на операцията; накъдето и да тръгнеше Майло, някой от нас щеше да го последва.
Естествено, ако просто си останеше на място, както направи миналия път, проследяването му щеше да е фасулска работа.
Маркъс изсумтя на Лори, че теренът е чист, и ние тръгнахме, като се разпръснахме доста, за да не привличаме внимание. Майло бе на задната седалка с Уили, който го бе прилъгал да положи глава в скута му. Самият Уили не изглеждаше загрижен, че собствената му глава си остава открита за евентуални стрелци.
Когато пристигнахме на уговорените места, Хайк застана там, където бе стоял Ърскин, пред бара. Аз заех мястото на Били, а Уили заведе Майло там, където бе чакал сигнал от Били през онази нощ.
Днес сигналът щеше да дойде от моя милост.
Всички останали се отдалечиха в посоката, в която Майло бе избягал с плика. Всички имахме джипиес монитори и уоки-токи, така че ако Майло изчезнеше от поглед, щяхме бързо да го открием. Бях много нервен от цялото начинание, но Майло изглеждаше ведро уверен. Според Били той бе страхотен, когато е под напрежение.
Разбира се, тъкмо когато бяхме готови да започнем екшъна, заваля. При това не приятен летен ръмеж, а силен порой с едри капки. Като командир на операцията, трябваше да взема решение да действаме или да се оттеглим.
Избрах да действаме; бяхме отишли твърде далеч и ако го направехме отново, само щяхме да увеличим опасността. Освен това Майло като че ли изобщо не се влияеше от дъжда. Просто си седеше търпеливо и чакаше сигнал.
Хайк не изглеждаше толкова радостен като Майло. Предполагам, че да седи под дъжда пред бар, без да може да влезе вътре, да се изсуши и да си поръча питие, не бе точно представата му за добро прекарване.
Лори играеше ролята на команден център; всички трябваше да се обаждат на нея и да докладват, когато са готови. Накрая тя ми даде сигнал… да действам, когато съм готов.
Дадох знак на Хайк, който кимна и бавно тръгна към мястото, където беше застрелян Ърскин. Майло го наблюдаваше, после се обърна към мен и аз приех това за обнадеждаващ знак. Изглежда, чакаше командата ми.
Хайк стигна до мястото и спря за няколко секунди. Майло като че ли се напрегна малко, може би усещаше, че идва неговият момент. Както бе замислено, Хайк изчака около минута и половина, след което извади плик от джоба си — обемист плик от дебела хартия, какъвто бе носил Ърскин. В него имаше парче от ризата на убития; бяхме покрили всеки основен момент.