Щом видях това, направих знак на Майло да действа. Той реагира незабавно, скочи и се втурна към Хайк, който държеше плика в протегнатата си ръка и се беше свил така, сякаш всеки момент ще бъде прегазен от вражески танкове.
Майло полетя във въздуха. Гледката ме изумяваше всеки път. Той грабна плика от ръката на Хайк и настъпи моментът на истината.
Майло продължи да тича… с все сили, с плика в уста. Профуча покрай бара, точно както бе направил онази нощ според очевидците.
— Тръгна! — извиках аз в радиостанцията и чух развълнуваните отговори на останалите. Втурнах се след Майло, макар че не исках да го приближавам твърде много, боях се, че ще спре и ще се върне при мен за бисквитка.
След секунди стана ясно, че моето тичане е загуба на време и кислород; Майло изчезна от погледа ми почти моментално. Видях го как завива надясно и продължава нагоре по малко възвишение.
Съобщих това на останалите и изтичах към колата си. Потеглих в посоката, в която бе избягал Майло, като непрекъснато правех справка с джипиеса. Разчитането на апарата не е от силните ми страни; надявах се, че останалите се справят по-добре.
Насочвани от Лори, те продължаваха да следят Майло изкъсо и се движеха най-общо в същата посока.
— Рузвелт Парк! — извика Лори. — Близо до тенискортовете.
Паркът се намира на около шест пресечки от бара и е сравнително малък и много тих. По това време на деня сигурно имаше неколцина души, които играеха тенис, а може би и няколко майки, които бяха завели децата си на люлките. Макар че дъждът най-вероятно ги беше прогонил.
Като не броим Хайк, аз пристигнах последен и се насочих към паркинга. Паркирах, изскочих от колата и хукнах към кортовете. Видях Лори, Маркъс, Уили и двете ченгета, но не и Майло. Когато приближих, разбрах, че той е непосредствено зад тях.
Копаеше яростно пръстта между някакви храсталаци. Земята се беше разкаляла от дъжда, но на него като че ли не му пукаше. Пликът, който беше отмъкнал от Хайк, лежеше наблизо.
Гледах като хипнотизиран как Майло копае — лапите му ровеха свирепо, пръстта и листата хвърчаха зад него. Приличаше на преобразена в куче лопата и след секунди видяхме плика, който търсехме от толкова време.
Лори клекна, взе го от дупката и ми го подаде. Избърсах го донякъде и го отворих колкото се може по-внимателно. Не вярвах, че по заровения и вече мокър плик може да има отпечатъци или други материали за криминалистите, но въпреки това действах предпазливо. Вътре имаше пачка листа, захванати с кламер.
Горният лист бе празен. Както и останалите.
С изключение на последния.
На него пишеше: „Целуни ме отзад“.
„Целуни ме отзад“ е позната за мен фраза. Свикнал съм да чувам тази покана още от момичетата в гимназията, които определено я нямаха предвид в буквалния смисъл, а по-късно от ченгета, прокурори и приятели. Затова не бих се засегнал особено, ако Ърскин я беше отправил към мен, което със сигурност не беше така.
Групата ни се върна благополучно у дома, където с Лори и Хайк обмислихме какво означава откритието ни. Явно убиецът на Ърскин не бе уредил потайната среща, за да получи плик с точно такова съдържание. Несъмнено бе смятал, че вътре има нещо друго, нещо ценно. Ърскин със сигурност му бе дал основания да мисли така.
Ърскин обаче не бе изпълнил своята част от уговорката. Ако ставаше въпрос за изнудване, както предполагахме от самото начало, то Ърскин вероятно бе решил, че може да се измъкне, без да предаде обещания материал. Ако случаят бе такъв, то постъпката му бе много нагла и рискована, тъй като със сигурност бе знаел, че си има работа с опасни хора.
Разбира се, съдържанието на плика не беше причина за смъртта му, тъй като стрелецът не бе имал възможност да го отвори. Убийството беше извършено, докато Майло се е появявал на сцената, което означаваше, че стрелецът или онзи, който го е наел, все още е смятал, че Ърскин ще спази своята част от уговорката.
— Да предположим, че са убили Ърскин заради онова, което е знаел, и че вземането на плика не е било достатъчно, за да ги накара да се почувстват в безопасност — каза Лори. — Сигурно са смятали, че останалите войници са знаели същото, затова са се заели да елиминират и тях.
— Сантяго ме попита за Джейсън Гриър — обадих се аз. — Твърдеше, че само той и Гриър са знаели истината и че Гриър я споделил с него.