— Идеално — казах аз.
Сам Уилис се опитваше да открие дали хедж фондът на Чаплин „Ч & Ф Инвестмънтс“ е бил особено активен на петролния пазар по време на атентата в Ирак и на пазара на родий по време на взрива в мината. Исках да знам дали не са направили необичайно големи печалби в резултат от двете събития. Но дори Сам призна, че няма да му бъде лесно. Първо трябваше да пробие защитата на компанията, а после да прочете и разбере огромния брой трансакции, характерен за фирми от подобна величина.
Можехме да изискаме информацията и по съдебен ред, но трябваше да представим пред съда доказателства, че тя има отношение към делото, а на този етап не разполагахме с такива. Предчувствията обикновено не се приемаха като ключов компонентна и разказът на съпругата, че мъжът й се разстроил от нещо по новините, също нямаше особена тежест.
Един от проблемите бе, че фондът е частна компания и съответно от него не се изискваше пълна прозрачност. Сделките, които правеше от името на клиентите си, бяха вътрешнофирмена информация, която естествено не биваше да бъде разкривана на евентуалната конкуренция.
По един или друг начин щяхме да се доберем до информацията, но ако Сам не успееше да се справи и компанията оспореше искането, можеше да не я получим, преди Били да полежи достатъчно, за да бъде пуснат условно. Определено бе дошло време да станем агресивни.
Когато пристигнах, Чаплин вече бе облякъл смокинг, явно за вечерята. Бих облякъл смокинг за вечеря само ако тя се състои в Бъкингамския дворец и е по случай посвещаването ми в рицарско звание.
— Чувствам се недооблечен — признах аз.
Той се усмихна.
— Завиждам ви. Тези благотворителни вечери… понякога ми се иска просто да можех да напиша чека и да си остана у дома. Е, какво мога да направя за вас?
— Може ли да ползвам телефона ви? Забравих си мобилния в колата, а трябва да кажа нещо на колегата си.
Той кимна и посочи телефона на бюрото.
— Използвайте личната ми линия.
— Благодаря.
Вдигнах телефона и набрах номера на Сам Уилис. Естествено, той отговори на първото позвъняване.
— Имам номера.
— Хайк, Анди е. Трябват ми документите на криминалистите за довечера, а ги оставих в офиса. Можеш ли да ми направиш копия?
Сам се разсмя.
— Разбира се. Няма проблем.
Затворих и се обърнах към Чаплин.
— Благодаря. Е, имам пари за инвестиране и си мисля дали да не вложа в родий.
Чаплин трепна, но бързо се окопити.
— Родий?
— Родий — повторих аз, с което може би счупих рекорда на честотата на използването на тази дума за единица време.
— Не съм много наясно с него — каза той.
— Сериозно? Доколкото знам, компанията ви е инвестирала сериозно в него, когато е гръмнала онази мина в Южна Африка. Между другото, поздравления за умелия ход. Чух, че сте излезли на чисто. Точно това Фреди все не успява да направи.
— Не мога да ви помогна — каза Чаплин. — Така че, ако ме извините…
— Покрай това и парите, които сте направили от петрол, след като партньорът ви и Алекс Брайънт са били убити, явно сте имали доста успешна година.
— Какво се опитвате да кажете, Карпентър? — Гласът му бе студен и цялото му поведение ме убеди, че подозренията ми са правилни. Все още не знаех много неща, но бях сигурен, че този тип е замесен в смъртта на много хора, сред които бяха партньорът му и Алекс Брайънт. Абсолютен боклук, облечен в смокинг.
— Опитвам се да кажа, че много скоро няма да ви се налага да ходите на благотворителни вечери и да изглеждате като задник.
Имал съм и по-лоши заключителни думи. Обърнах се и тръгнах към вратата.
Качих се в колата и обиколих квартала. Спрях на място, откъдето можех да наблюдавам паркинга на сградата на Чаплин. Не знаех каква кола кара, а през следващите двайсет минути от паркинга излязоха три автомобила. Бе твърде тъмно, за да видя дали той е зад волана, но не тръгнах след тях, защото бяха сравнително евтини.
Накрая се появи един ягуар и аз потеглих на известно разстояние след него. Следенето не е силната ми страна и на два пъти едва не го изгубих. Все пак успях да го проследя до хотел „Удклиф Хилтън“.
Влязох на паркинга и го наблюдавах как слиза от колата и я оставя на прислужника. Прислужникът бе доста зает и почти всичките му клиенти бяха в официално облекло. Явно Чаплин не се бе разтревожил дотолкова от визитата ми, че да пропусне благотворителната вечеря.