— Кога е открит трупът? — попитах аз.
— Три дни след убийството на Ърскин. Затова приятелят ми попитал капитана защо не се чува нищо по въпроса и капитанът отговорил, че не можел да говори за това. Федералните били поели нещата.
Трябваха ми няколко секунди, докато проумея чутото. Това можеше да има огромни последици за делото, макар че за момента не знаех какви точно са те, нито как да ги използвам.
— Знаеш, че трябва да използвам това — казах аз.
Пит кимна.
— Да, знам.
Благодарих му и тръгнах, като преди това по негово настояване направих две неща. Едното бе да обещая отново, че няма да споменавам името му, а другото — да платя сметката. Исканията като че ли бяха еднакво важни за него.
Прибрах се у дома и разказах на Лори какво съм научил.
— ФБР е замесено във всичко това от самото начало — каза тя.
Кимнах.
— Време е да разберем защо.
Обадих се на Синди Сподек. Тъй като не започнах с обичайните празни приказки, тя веднага разбра, че въпросът е сериозен.
— Синди, трябва да се срещна с агента на ФБР, който разследва случая на Ърскин.
Тя явно не работеше по случая, така че не бе сигурна как да разбира искането ми.
— Откъде знаеш, че има подобен човек? Само защото ти работиш по случай с Ърскин, не означава, че и Бюрото го прави.
— Повярвай ми. Помоли шефа си да съобщи на агента, че трябва да се срещнем.
— И защо смяташ, че ще се съгласи, ако изобщо съществува?
— Само кажи, че искам да говорим за три неща. Петрол, Джери Харис и родий.
Това нямаше нищо общо с детективските филми по телевизията. Уили знаеше, че е така, макар да не гледаше други програми, освен спортните. Защото, ако детективските филми бяха толкова досадни, никой нямаше да ги гледа и щяха да ги свалят от ефир.
Намираше се пред дома на Чаплин, след което отново го проследи до офиса. Чаплин прекара целия ден вътре, без да излиза, докато не дойде време да се прибере.
Идеята му хрумна по пътя към къщата. Реши, че Анди ще бъде бесен, но въпреки всичко беше склонен да рискува. Не че имаше против да следи Чаплин и седмици наред, ако се наложи; това беше работа и Уили беше готов да я върши. Просто му се струваше, че не постига нищо.
Продължи, докато не се увери, че Чаплин пътува към дома си, след което го задмина. Не беше трудно да го направи, тъй като Чаплин бе бавен и внимателен шофьор — нещо, в което Уили не можеше да бъде обвинен.
Стигна дома на Чаплин цели десет минути преди него и паркира малко по-нататък по улицата. Изтича обратно до къщата и зае позиция в края на извитата алея. Предположи, че Чаплин ще паркира на същото място като предишния ден; ако това не станеше, Уили просто щеше да изостави плана си.
Зачака пристигането на Чаплин. Не беше нервен; всъщност не можеше да си спомни последния път, когато е бил нервен. Със сигурност е било преди да се озове зад решетките. Опитът в затвора го беше променил по доста начини.
Чаплин се появи и паркира колата си точно там, където я бе спрял и вчера. Когато слезе, Уили го удари в слепоочието с дясната си ръка. Нападна отстрани — нещо, което никак не му се искаше да прави, тъй като никога не бе постъпвал така мръснишки. Но не можеше да си позволи да бъде видян.
Чаплин в буквалния смисъл на думата не разбра какво му се е стоварило и изгуби съзнание още преди да тупне на земята. Уили успя да го улови във въздуха, спасявайки главата му от удар в бетона.
Претърси бързо джобовете му и намери мобилния телефон. Смяташе да се махне, но след това реши да вземе и портфейла му. Така имаше вероятност Чаплин да си помисли, че става дума за истински обир и че целта не е била телефонът му.
Две минути по-късно Уили беше в колата си и пътуваше към Анди. Нападението над Чаплин и вземането на телефона му беше лесната част. Сега трябваше да се справи с Анди.
Ем нямаше представа какво става с Чаплин и Уили, а и така или иначе нямаше да прояви огромен интерес. Беше се заврял в една хотелска стая в Еверет, Масачузетс. Нямаше какво друго да прави, освен да гледа телевизия.
Очакваше го проста задача, след свършването на която нищо от останалите глупости нямаше да има значение. Е, щеше да се наложи да поразчисти малко, да убие няколко хора, да събере куп пари. След това щеше да напусне страната и може би никога да не се върне, но нямаше нищо против.
Докато гледаше през прозореца към пристанището, Ем се усмихна на изтънчената ирония на положението. Чакаше кораба си да пристигне, в буквалния и в преносния смисъл.