С Лори имаме техническите познания и умения на бавноразвиващо се четиригодишно дете, така че се обадих на Сам Уилис и го помолих да намине. Той изгаряше от желание да откликне; може би си мислеше, че се каним да застреляме някого. Сам живее на Морлот авеню във Феър Лоун, на около десет минути път, стига да караш бързо. Успя да вземе разстоянието за осем минути.
Щом пристигна, веднага му показах телефона.
— Има ли начин да разберем какви обаждания са правени от този телефон през последните четири дни?
— Това някакъв майтап ли е? — попита Сам.
— Не. Защо?
Той само поклати глава, взе телефона и натисна няколко копчета. След по-малко от двайсет секунди ми подаде устройството.
— Има списък на номерата, на които е звънял, с часа на обаждането.
Обърнах се към Лори.
— Виждаш ли? Казах ти, че двамата със Сам ще се справим.
— Това телефонът на Чаплин ли е? — попита Сам.
— Сам, този телефон е придобит незаконно. Заради подобно нещо може се влезе в затвора.
Той се разсмя, явно думите ми не го стреснаха.
— Този Уили е страхотен. Искаш ли да проследя номерата?
Кимнах.
— Да, но защо не си ги запишеш? Искам да задържа телефона тук.
— Разбира се — каза той и започна да преписва. — Искаш ли новини за компанията на Чаплин сега, или предпочиташ да изчакаш до утре?
— Да не би вече да разполагаш с новини?
— Да, макар да не са кой знае какво. Сигурно е, че компанията се е облажила много от историите с петрола и родия. Купували са бавно, като са трупали активи в продължение на около половин година, след което са продали всичко около един месец след скачането на цените.
— Колко са направили?
— Трудно е да се каже точно, но вероятно около осемстотин милиона от петрола и два милиарда и отгоре от родия. Абсолютен поврат за компанията; преди две години били почти пред фалит.
— Сигурен ли си за всичко това?
Той кимна.
— Да.
— И защо казваш, че новините не са кой знае какво? — изпревари ме Лори.
— Защото не знам кой е прибрал парите. Инвестициите са правени от името на клиенти, повечето от които са чужди компании. Няма начин да се разбере кои точно и да се открият хората зад тях. Вероятно става дума за фиктивни фирми.
— Сам, свършил си изключителна работа — каза Лори.
Той я дари с най-добрия си „я стига“ поглед и махна с ръка.
— Стига де, не е като да съм застрелял някого.
— Продължавай в същия дух, Сам — казах аз. — Ако работиш достатъчно здраво, някой ден ще оставиш окървавен труп на улицата. Това ще бъде гордост за всички ни.
Планът ми бе да посветя уикенда на ключовото решение за процеса. Това всъщност е ключово решение за всеки процес, макар че от техническа гледна точка не е мое. Трябваше или да призова Били Цимерман на свидетелското място, или да се оттегля. Въпросът бе коя възможност е по-лошата; иначе и двете бяха лоши.
Решението бе на Били и вече няколко пъти бяхме разговаряли по темата. Той искаше да свидетелства, но опитът му като ченге отново действаше в наша полза. Бе присъствал на достатъчно процеси и знаеше, че обвиняемият рядко застава на мястото на свидетеля, а когато го прави, защитата най-вероятно е в отчаяно положение. И което е още по-важно, показанията обикновено вредят, вместо да помагат.
В случая с Били недостатъците бяха дори повече от обичайните. Вече бях изразил пред съдебните заседатели твърдението ни, че е имало друг човек и че Били се е борил с него. Така че повтарянето на този факт от Били не допринасяше с нищо за крайния резултат.
След това щеше да му се наложи да изтърпи въпросите на Илай, които нямаше да са от приятните. Били бе признат крадец; всъщност именно затова е бил там през онази нощ. Илай щеше да свири на тази струна, докато Били не заприлича на Джеси Джеймс. След това щеше да подхване темата за това как Били имал зъб на Ърскин, за което други вече свидетелстваха.
За мен лично бе ясно, че лошите страни са повече от добрите. Лори бе съгласна с преценката ми и аз се обадих на Хайк, за да чуя и неговата гледна точка. Трябваше да имам едно наум, тъй като Хайк по принцип си е „г-н Лошата страна“, но той също бе съгласен.
Канех се да тръгна за затвора, за да вземем окончателно решение с Били, когато се обади Синди Сподек.
— Срещата ти е уредена — каза тя. — Специален агент Дан Бенсън чака да му се обадиш.