Вместо това смени темата, макар че и тази имаше връзка с уговорката, която евентуално щяхме да постигнем.
— Споменахте за родий.
— Да.
— Какво за него?
— Експлозията в мината в Южна Африка и атентатът в Ирак са били дело на едни и същи хора поради една и съща причина — казах аз. — Да раздвижат пазара и да направят пари.
— Знаете ли кои са тези хора?
Поклатих глава.
— Още не. Не всички. Но ще науча.
— Ако споделите с нас информацията, с която разполагате, и ако тя е важна, можем да използваме ресурсите си, за да разберем останалото.
— Да не би случайно да забравихте, че целта ми е клиентът ми да бъде оправдан?
— Намираме се в Съединените американски щати — каза той. — Не можем да се намесваме в работата на съда.
— Първо, това са глупости. Можете да накарате обвинението да бъде оттеглено, стига да го искате. Второ, това са глупости. Хората ви са били на местопрестъплението, били са очевидци и могат да оневинят Били с показанията си. Трето, това са глупости. Много добре знаете, че Джери Харис е убил Ърскин. И четвърто, това са глупости.
— Карпентър…
— Всъщност защо ви пука толкова? Вие и военните замазахте нещата с доклада за Ирак. Не мога да си представя, че експлозията в Южна Африка е проблем на националната сигурност, и…
В този миг ми просветна каква е причината за огромния му интерес и не можех да повярвам, че не съм се сетил по-рано.
— … пука ви какво ще стане от тук нататък. Мислите, че ще се случи и трета гадост.
— Не искате подобна кръв по ръцете си — каза той, с което почти призна, че съм прав.
— Ето какво имам в ръцете си — отвърнах аз. — Имам клиент, който зависи от мен. По закон съм длъжен да го представлявам по най-добрия начин и точно сега това изисква от мен да ви кажа да ме целунете отзад.
Излязох от офиса и се качих в колата си. Нужни ми бяха няколко секунди, докато вкарам ключа на запалването, защото ръцете ми трепереха ужасно.
— Нямам представа какво да правя — признах на Лори и Хайк по време на неделния ни съвет по стратегията. — Обикновено знам какво е законно и морално да се направи, така че от мен зависи дали да го правя, или не. Този път обаче не зная дори това.
— Значи е намекнал, че ще има друг инцидент и че можеш да помогнеш той да бъде предотвратен? — попита Хайк.
— Не просто намекна. Направо ми го наби в главата. Каза, че не искам подобна кръв по ръцете си.
— Хайде първо да се заемем със законовата страна — каза Лори. — Права ли съм, че основното ти задължение е към клиента ти?
— Отчасти. Трябва да го защитавам по възможно най-добрия начин. Не го ли направя, мога да бъда лишен от адвокатски права. Но като гражданин съм задължен и да направя всичко възможно, за да не допусна извършването на бъдещо престъпление.
— Ти не разполагаш с информация за подобно престъпление — посочи тя.
— Бенсън мисли, че разполагам.
Лори кимна.
— И не искаш след две години да каже това пред някаква комисия на Конгреса, а на следващия ден вестниците да излязат със заглавие „Карпентър е можел да предотврати клането“.
Направо бях нагазил в тресавище.
— Значи трябва да се огъна и да им кажа всичко, което зная?
— Не мисля — отвърна Хайк. — Той има възможност да разбере какво знаеш, като се намеси в процеса. Не го ли направи, кръвта е по неговите ръце, не по твоите.
— От морална гледна точка би било добре, ако можем да направим така, че кръвта да не е по ничии ръце — каза Лори. — В това число и по ръцете на Били.
Решихме засега да не вземаме решение, най-вече защото не можехме да измислим задоволително такова. Никога не бях изпадал в подобна ситуация и тя направо ми изкара акъла.
Не исках да включвам телевизора и да чувам извънредна новина за някаква катастрофа, отнела живота на куп хора, с въображаем надпис отдолу, гласящ „Анди Карпентър е виновен“. Не исках обаче и да се събуждам всяка сутрин до края на живота си с мисълта, че Били обикаля килия два и половина на три метра.
Засега единственото, което можех да направя, бе да се съсредоточа върху това какво става, по дяволите. За целта се обадих на Сам, който каза, че работи върху телефонните имена и след няколко часа би трябвало да разполага със списък на хората, с които е разговарял Чаплин.
— Добре — казах аз. — После имам друга работа за теб.