Тя разбра грешката си и се вцепени за момент, докато не й хрумна какво да отговори.
– Виждала съм ги да се качват в кола, обаче не знам в каква.
– Не забелязвате такива неща, така ли?
– Обикновено не.
– Можете ли да посочите разликата между порше и Рейнджроувър?
– Едната е голяма, другата малка, предполагам.
– В каква кола сте виждали да се качва господин Рулей?
– Не си спомням.
Замълчах за миг и реших, че съм изцедил до максимум противоречието й. Погледнах списъка си с въпроси и продължих.
– Ония жени, с които си е тръгвал господин Рулей, някой виждал ли ги е пак?
– Не разбирам.
– Изчезвали ли са? Виждали ли сте ги отново?
– Виждах ги отново.
– Бяха ли бити или наранени?
– Поне аз не знам такова нещо, обаче не съм ги разпитвала.
– Но всичко това ви е накарало да повярвате, че сте в пълна безопасност и спокойно можете да му се предложите, така ли?
– За безопасността не знам. Знаех просто, че сигурно е дошъл да си търси момиче, а мъжът, с когото вече бях, ми беше казал, че ще свършим до десет, защото трябвало да ходи в магазина си.
– Можете ли да обясните на съдебните заседатели защо не се е налагало да поседите с господин Рулей като с господин Талбот и да го подложите на „отсяване на изродите“?
Тя отправи поглед към Минтън. Надяваше се да я спаси, ала напразно.
– Просто видях в него познато лице, това е.
– Решили сте, че е безопасен.
– Сигурно. Не знам. Парите ми трябваха и сбърках с него.
– Помислихте ли си също, че е богат и може да реши паричния ви проблем?
– Не, нищо подобно. Видях в него потенциален клиент, който не е нов в играта. Който знае какво прави.
– Вие свидетелствахте, че по-рано сте виждали господин Рулей с други жени, които упражняват същата професия като вас.
– Да.
– Те са проститутки.
– Да.
– Познавате ли ги?
– Да.
– Разменяте ли си професионална информация с тия жени, предупреждавате ли ги за клиенти, които са опасни или неплатежоспособни?
– Понякога.
– Те съобщават ли ви подобни сведения?
– Да.
– Колко от тях са ви предупреждавали за Луис Рулей?
– Ами нито една, иначе нямаше да тръгна с него.
Кимнах и дълго преглеждах записките си, преди да продължа. После я преведох по-подробно през събитията в „Морганс“ и представих видеозаписа от камерата в бара. Милтън възрази срещу показването му на съдебните заседатели без съответното основание, обаче протестът му беше отхвърлен. Донесоха телевизор върху масичка с колела, нагласиха го пред заседателите и пуснаха записа. По съсредоточените им лица виждах, че им е допаднала идеята да гледат проститутка в действие, както и това, че виждат двамата главни участници в делото, които от своя страна не подозираха, че ги снимат.
– Какво пишеше в бележката, която му дадохте? – попитах, след като преместиха телевизора в единия ъгъл на съдебната зала.
– Струва ми се, само името и адреса ми.
– Не посочихте ли цена за услугите, които щяхте да изпълните?
– Възможно е. Не си спомням.
– Колко взимате сега?
– Обикновено четиристотин долара.
– Обикновено ли? Какво би могло да ви накара да промените тарифата?
– Зависи какво иска клиентът.
Хвърлих поглед към съдебните заседатели и видях, че Мъжът с Библията прави отвратена физиономия.
– Участвате ли в сеанси, свързани с връзване и доминиране?
– Понякога. Обаче това е само игра. Няма пострадали.
– Искате да кажете, че преди вечерта на шести март никога не ви е наранявал клиент, така ли?
– Да, точно това казвам. Оня тип ме удари и се опита да ме убие…
– Моля, отговаряйте само на въпросите, които ви задавам, госпожице Кампо. Благодаря. А сега да се върнем в „Морганс“. Да или не: в момента, в който дадохте на господин Рулей салфетката с адреса и цената си, бяхте ли уверена, че той не представлява опасност за вас и че носи достатъчно пари, за да ви плати четиристотинте долара, които искате за услугите си?
– Да.
– Тогава защо полицаите не открили никакви пари в господин Рулей, когато го обискирали?
– Не знам. Не съм ги взимала.
– Знаете ли кой ги е взел?
– Не.
Дълго се колебах – предпочитах да подчертавам промяната в посоката на разпита с мълчание.
– Добре, хм, вие още работите като проститутка, нали така? – попитах.
Кампо се поколеба, преди да отговори положително.
– И сте доволна от работата си като проститутка, така ли?
Минтън скочи на крака.
– Ваша светлост, какво общо има това с…
– Въпросът се анулира – отсече съдията.