– Искам да свидетелствам – прошепна Рулей. – Ще се справя с прокурора.
Отместих стола си назад и се изправих.
– Защитата призовава Луис Рос Рулей, Ваша светлост.
36
Луис Рулей бързо закрачи към свидетелската скамейка, като баскетболист, повикан от резервите да се включи в играта. Приличаше на човек, горящ от нетърпение да получи възможност да се защити. И знаеше, че позата му няма да убегне на съдебните заседатели.
След като претупах процедурните подробности, преминах към детайлите на делото. Под разпита ми Рулей невъзмутимо призна, че вечерта на 6 март е отишъл в „Морганс“ да търси женска компания. Каза, че не търсел конкретно услугите на проститутка, но не възразявал срещу такава възможност.
– И по-рано съм бил с жени, на които е трябвало да плащам – заяви той. – Така че това не би ме смутило.
Рулей свидетелства, че не е търсил съзнателно погледа на Реджина Кампо, преди тя да отиде при него. Всъщност Кампо била агресорът, само че тогава това не го обезпокоило. Предложението й му давало и други възможности. Тя казала, че ще се освободи след десет и Луис можел да се отбие, ако нямал други ангажименти.
Моят клиент описа опитите си през следващия час в „Морганс“ и после в „Ламплайтър“ да намери жена, на която да не се налага да плаща, ала те завършили с неуспех. След това отишъл с колата си на адреса, който му дала Кампо, и почукал на вратата.
– Кой ви отвори?
– Тя. Открехна вратата и надникна навън.
– Реджина Кампо ли? Жената, която даде показания тая сутрин?
– Да, тя.
– Видяхте ли цялото й лице през открехнатата врата?
– Не. Тя я открехна съвсем мъничко. Виждаше се само лявото й око и малко от лявата страна на лицето й.
– Как се отваряше вратата? Пролуката, през която я виждахте, отдясно ли беше или отляво?
– От моето положение пролуката беше отдясно.
– Добре, хайде да се уверим, че сме разбрали всичко вярно. Пролуката е била отдясно, нали така?
– Да.
– Значи, ако е стояла зад вратата и е надничала през пролуката, тя ви е гледала с лявото си око.
– Точно така.
– Виждахте ли дясното й око?
– Не.
– Ако е имала охлузвания, рани или каквито и да е травми от дясната страна на лицето й, вие можехте ли да ги видите?
– Не.
– Добре. Какво се случи после?
– Тя видя, че съм аз, и ми каза да вляза. Отвори вратата По-широко, но застана зад нея.
– И вие не можехте да я видите, така ли?
– Не цялата. Криеше се зад ръба на вратата.
– Какво се случи после?
– Ами озовах се в нещо като антре, вестибюл, и тя посочи към дневната, в която се влизаше през сводеста врата. Запътих се натам.
– Това означаваше ли, че тя е била зад вас?
– Да, когато се обърнах към дневната, тя беше зад мен.
– Тя затвори ли вратата?
– Да, струва ми се. Чух, че вратата се затваря.
– И после?
– Нещо ме удари по тила и паднах. Тогава изгубих съзнание.
– Знаете ли колко време сте били в безсъзнание?
– Не. Мисля, че е минало доста време, но нито полицаите, нито някой друг ми каза точно колко.
– Какво си спомняте после?
– Спомням си, че се задушавах и когато отворих очи, отгоре ми седеше някой. Лежах по гръб и той седеше върху мен. Опитах се да помръдна и тогава разбрах, че някой седи и върху краката ми.
– Какво се случи после?
– Двамата се изредиха да ме предупреждават да не мърдам и единият каза, че ми били взели ножа, така че, ако се опитам да помръдна или избягам, щял да ми даде да разбера.
– После са дошли полицаите и са ви арестували?
– Да, след няколко минути пристигна полицията. Сложиха ми белезници и ме накараха да се изправя. И тогава видях, че имам кръв по сакото.
– Ами по ръката ви?
– Не я виждах, защото ми бяха закопчали китките зад гърба. Чух единият от мъжете, които бяха седели отгоре ми, да казва на полицая, че по ръката ми има кръв, й тогава полицаят нахлузи торбичка върху дланта ми. Усетих го.
– Как се е озовала кръвта по ръката и сакото ви?
– Знам само, че някой трябва да ме е намазал с нея, защото аз не съм го сторил.
– Левак ли сте?
– Не.
– И не сте ударили госпожица Кампо с левия си юмрук?
– Не съм.
– Заплашихте ли я, че ще я изнасилите?
– Не.