– Какво става?
– Имам ново предложение.
– Слушам те.
– Ще смъкна обвинението още повече. Ще го сведа до обикновено насилие. Шест месеца в окръжния затвор. Както го опразват в края на всеки месец, той сигурно ще излезе след шейсет дни.
Кимнах. Имаше предвид федералната инструкция за преодоляване на задръстването на окръжната поправителна система. Нямаше значение какво става в съда – по необходимост, присъдите често драстично се съкращаваха. Предложението си го биваше, обаче не се издадох. Знаех, че идва от втория етаж. Минтън нямаше право да смъква летвата толкова ниско.
– Ако той го приеме, тя ще го обере до шушка с граждански иск – отговорих. – Съмнявам се, че ще се съгласи.
– Обаче предложението е адски добро – настоя прокурорчето.
Долових възмущение в гласа му. Предполагах, че отзивите на наблюдателя за него не са били добри и е получил нареждане да приключи процеса с присъда „виновен“. Прави каквото правиш, само осигури тая присъда. Ваннайската прокуратура не обичаше да губи дела, а от фиаското с Робърт Блейк бяха минали само два месеца. Минтън можеше да смъква мизата колкото иска, стига да изкопчи нещо. Рулей трябваше да бъде осъден – пък макар и само на шейсет дни.
– Може би от твоята гледна точка предложението е адски добро. Обаче това, това все пак означава да убедя клиент да се признае за виновен в нещо, което той твърди, че не е извършил. Отгоре на всичко, присъдата отваря вратата за граждански иск. И докато той кисне в окръжния и цели шейсет дни се опитва да си спаси задника, Реджи Кампо и нейният адвокат пак ще довтасат тук й ще му измъкнат паричките. Загряваш ли? Когато го погледнеш от тая страна, хич не го бива. Ако остане на мен, ще изчакам до края на процеса. Мисля, че ние ще спечелим. Знам, че оня с Библията е на наша страна, така че най-малкото ще получим неутрално решение. Но кой знае, може и дванайсетте да гласуват за нас.
Минтън удари с длан по масата.
– Какви ги дрънкаш, ебати? Знаеш, че е той, Холър. И шест месеца, камо ли шейсет дни, са пълен майтап, като си помислиш какво е сторил с оная жена. Направо ще си изгубя съня заради това извращение, мамка му, обаче ония отгоре ме наблюдават и смятат, че си спечелил съдебните заседатели, затова трябва да го направя.
Решително затворих куфарчето си и се изправих.
– Тогава се надявам, че имаш някой сериозен свидетел, Тед. Защото желанието ти за решение на съдебните заседатели ще се изпълни. И трябва да ти кажа, мой човек, че все повече ми приличаш на човек, който е излязъл гол на бой с бръсначи. По-добре престани само да си пазиш ташаците и се бий.
Излязох от ограденото пространство. По средата на пътя към вратата спрях и се озърнах назад към него.
– Ей, знаеш ли какво, щом ще си изгубиш съня заради това или което и да е друго дело, трябва да напуснеш тая работа и да се захванеш с нещо друго. Защото така няма да издържиш, Тед.
Минтън седеше на масата си, вперил поглед право в празното място на съдията. Не отговори. Оставих го да мисли за всичко това. Струваше ми се, че съм изиграл картите си добре. Щях да узная на другата сутрин.
Върнах се в „Четирите зелени полета“, за да поработя върху заключителната си реч. Нямаше да използвам целите два часа, които ни отпускаше съдията. Поръчах си гинес на бара и го занесох на една от масите, за да седна сам. Обслужването по масите започваше чак в шест. Нахвърлях някои основни бележки, но инстинктивно знаех, че всъщност ще отговоря на прокурорската презентация. По време на досъдебните процедури Минтън вече беше поискал и получил разрешение от съдия Фулбрайт да използва ПауърПойнт, за да илюстрира аргументите си пред съдебните заседатели. Сред младите прокурори ставаше все по-модерно да показват компютърни графики, като че ли съдебните заседатели не можеха сами да разсъждават и да правят връзките. Сега трябваше да им ги наливат в главата, като им ги изтипосват на телевизор.
Моите клиенти рядко имаха пари да ми плащат хонорарите, камо ли за ПауърПойнт презентации. Рулей правеше изключение. Ако му скимнеше, с малко помощ от майка си той можеше да си позволи да наеме Франсиз Форд Копола да му направи ПауърПойнт. Обаче изобщо не бях повдигал тоя въпрос, защото бях от старата школа. Обичах сам да излизам на ринга. Минтън можеше да показва каквото си ще на големия син екран. Аз исках, когато дойде моя ред, съдебните заседатели да гледат само мен. Ако аз не успеех да ги убедя, и компютърът нямаше да може.
В пет и половина се обадих на Маги Макфърсън в службата.
– Време е за почивка – казах й.
– Може би за тузарите от адвокатската колегия. Ние обществените служители трябва да работим до след мръкнало.