– Защо не си починеш и не дойдеш да се срещнем на по гинес и малко овчарска баница, а после ще се върнеш да си доработиш.
– Не, Холър. Не мога. Освен това знам какво искаш.
Засмях се. Никога не се беше случвало тя да не смята, че знае какво искам. И обикновено имаше право, само че не и тоя път.
– Нима? И какво искам?
– Ще се опиташ пак да ме изнудиш и да разбереш какви са плановете на Минтън.
– Няма такова нещо, Магс. Минтън е разтворена книга за мен. Наблюдателят на Смитсън му е писал двойка, затова твоят шеф му е казал да си събира партакешите, да изкопчи нещо и да си свие опашката. Обаче Минтън е поработил по компютърната си заключителна реч и иска да рискува, да заложи всичко на една карта. Освен това искрено негодува, затова идеята да капитулира не му допада.
– На мен също. Смитсън винаги го е било страх да не изгуби – особено след делото „Блейк“. Винаги е готов да се откаже по средата. Не може така.
– Винаги съм казвал, че изгубиха делото „Блейк“ в мига, в който те разкараха. Ти ще им разкажеш играта, Маги.
– Ако получа тази възможност.
– Някой ден.
Не й се приказваше за задънената улица, в която се намираше нейната кариера. Затова смени темата.
– Струваш ми се по-бодър – отбеляза тя. – Вчера беше заподозрян в убийство. Днес си хванал прокурора натясно. На какво се дължи промяната?
– На нищо. Просто затишие пред буря, предполагам. Ей, чакай да те питам нещо. Някога искала ли си бърза балистична експертиза?
– Каква балистична експертиза?
– Сравнение на гилза с гилза и куршум с куршум.
– Зависи кой я прави, кой отдел, имам предвид. Обаче, ако наистина адски бързат, могат да получат резултатите за едно денонощие.
Усетих глухото тупване на страха в стомаха си. Знаех, че времето ми може вече да е изтекло.
– Най-често обаче не става така – продължи Маги. – Два-три дни, за толкова получават експресна експертиза. А ако ти трябват всички данни, сравнение на гилзи и куршуми, ще отнеме още повече време, защото куршумите може да са повредени и тогава анализите се затрудняват. Изискват повече работа.
Кимнах. Всичко това едва ли щеше да ми помогне. Знаех, че разполагат с гилзата от местопрестъплението. Ако получеха резултатите от сравнението с гилзата от куршум, изстрелян преди петдесет години от пистолета на Мики Коен, Ланкфорд и Соубъл щяха да дойдат, за да ме приберат на топло, и чак после да мислят за сравнението на куршумите.
– Още ли си там? – попита Маги.
– Да. Просто се бях замислил.
– Вече не ми се струваш бодър. Искаш ли да поговорим за това, Майкъл?
– Не, в момента не. Но ако накрая ми потрябва добър адвокат, знаеш на кого ще се обадя.
– Това ще е голяма сензация.
– Направо ще се изненадаш.
И двамата се умълчахме. Самото й присъствие от другия край на връзката ми действаше успокоително. Харесваше ми.
– Вече трябва да се връщам на работа, Холър.
– Добре, Маги, прати лошите където заслужават.
– Непременно.
– Лека нощ.
Изключих и за няколко минути се замислих, после пак отворих мобилния и се обадих в „Шератън Юнивърсъл“, за да видя дали имат свободни стаи. Бях решил за всеки случай да не се прибирам вкъщи тая нощ. Там можеше да ме чакат двама глендейлски детективи.
Сряда, 25 май
38
След безсънна нощ в кофти хотел отидох в съда в сряда сутринта и не заварих посрещачи, например усмихнати глендейлски детективи, очакващи ме със заповед за арест. С облекчение минах през детектора за метал. Носех същия костюм като предишния ден, ала се надявах никой да не забележи. Все пак си бях облякъл чиста риза с нова вратовръзка. Нося си резервни в багажника на линкълна за летни дни, когато работя в пустинята и климатикът на колата прегрява.
Когато стигнах до залата на съдия Фулбрайт, с изненада установих, че не съм пръв от участниците в процеса. Минтън вече подготвяше екрана за презентацията си. Тъй като залата беше проектирана преди ерата на компютърните презентации, нямаше място за три и половина метров екран, който едновременно да виждат съдебните заседатели, съдията и адвокатът. Той щеше да заеме доста пространство в галерията и зрителите, които седяха зад него, нямаше да го виждат.
– Подранил си – вместо поздрав отбелязах аз.
Той вдигна поглед и като че ли се изненада да ме види толкова рано.
– Трябва да подготвя техниката. Голяма беля е.
– Винаги можеш да го направиш по стария начин – просто да гледаш съдебните заседатели и директно да им говориш.
– Не, мерси. Така повече ми харесва. Разговаря ли с клиента си за предложението?