Корлис кимна и в същото време Рулей поклати глава. Докоснах клиента си по ръката, за да го предупредя да не прави демонстрации.
– Да, разговаряхме – потвърди свидетелят.
– За какво?
– Главно за цигари. И на двамата ни се пушеше, обаче в пандиза е забранено.
Той разпери ръце – „какво да се прави“ – и неколцина съдебни заседатели, сигурно пушачи, се усмихнаха и разбиращо закимаха.
– Стигна ли се до момент, когато попитахте господин Рулей защо е в ареста? – продължи прокурорчето.
– Да.
– Той какво ви отговори?
Бързо се изправих и възразих, обаче възражението ми също толкова бързо беше отхвърлено.
– Той какво ви отговори, господин Корлис? – повтори въпроса Минтън.
– Ами, първо ме попита аз защо съм там. Обясних му. После и аз го попитах и той каза: „Задето дадох на една курва точно каквото заслужаваше“.
– Това точните му думи ли са?
– Да.
– После обясни ли какво има предвид?
– Не. Не каза нищо повече за това.
Наведох се напред в очакване Минтън да зададе очевидния следващ въпрос. Той обаче не го стори.
– Господин Корлис, обещавано ли ви е нещо от мен или изобщо от окръжната прокуратура в замяна на вашите показания?
– Не. Просто реших, че е редно да постъпя така.
– Какво е положението с вашето дело?
– Все още са ми повдигнати обвинения, обаче, изглежда, че ако довърша програмата си, ще ги свалят. Поне за дрогата. За обира още не знам.
– Но аз не съм ви обещавал да ви помогна в това, така ли е?
– Да, нищо не сте ми обещавали.
– Друг от окръжната прокуратура давал ли ви е някакви обещания?
– Не.
– Нямам повече въпроси.
Седях неподвижно и просто зяпах Корлис. Бях заел поза на човек, който е ядосан, обаче не знае точно какво да направи. Накрая съдията ме подкани да се размърдам.
– Кръстосан разпит, господин Холър?
– Да, Ваша светлост.
Изправих се, озърнах се назад към вратата, като че ли се надявах на някакво чудо. После погледнах големия часовник над задната врата и видях, че е десет и пет. Докато се обръщах към свидетеля, забелязах, че не съм изгубил и Кърлин. Той продължаваше да седи на задния ред, все още със същата презрително захилена физиономия. Осъзнах, че това може би е естественото му изражение.
– Колко сте годишен, господин Корлис? – попитах доносника.
– На четирийсет и три.
– Дуейн ли ви наричат?
– Точно така.
– Някакви други имена?
– Като тийнейджър, всички ми викаха Ди Джей.
– Къде премина детството ви?
– В Меса, щата Аризона.
– Колко пъти са ви арестували досега, господин Корлис?
Минтън възрази, обаче съдията отхвърли възражението. Знаех, че тя ще ми даде голяма свобода с тоя свидетел, тъй като се предполагаше, че аз съм в по-неизгодно положение.
– Колко пъти са ви арестували досега, господин Корлис? – повторих въпроса.
– Около седем, струва ми се.
– Значи сте лежали в доста затвори, нали?
– Може да се каже.
– Само в окръг Лос Анджелис ли?
– Главно. Но са ме арестували и във Финикс.
– Значи знаете как функционира системата.
– Просто се опитвам да оцелея.
– И понякога оцеляването ви означава да портите съкилийниците си, нали?
– Ваша светлост? – скочи на крака Минтън.
– Седнете си, господин Минтън – не му даде да довърши Фулбрайт. – Дадох ви голяма свобода на действие, като ви позволих да призовете тоя свидетел. Сега и господин Холър ще получи своето. Свидетелят ще отговори на този въпрос.
Стенографката прочете въпроса на Корлис.
– Ами… предполагам.
– Колко пъти сте донасяли за друг затворник?
– Не знам. Няколко пъти.
– Колко пъти сте свидетелствали в съд в полза на обвинението?
– Включително моите дела ли?
– Не, господин Корлис. Само в полза на обвинението. Колко пъти сте давали показания срещу друг затворник в полза на обвинението?
– Май че сега ми е за четвърти път.
Престорих се на изненадан и отвратен, въпреки че не бях.
– Значи сте стара пушка, а? Може да се каже, че почти вие станало професия – затворнически доносник наркоман.
– Просто казвам истината. Ако хората ми признават лоши неща, аз се чувствам длъжен да съобщавам за тях.
– Обаче се мъчите да изкопчите тия неща от хората, нали?
– Не, нищо подобно. Предполагам, че просто съм си дружелюбен по нрав.
– Дружелюбен по нрав, значи. И очаквате съдебните заседатели да ви повярват, че абсолютно непознат човек просто Ще се появи изневиделица и ще ви каже, че е дал на една курва точно каквото заслужава. Така ли?
– Точно така го каза.
– Просто ви го е споменал и после двамата пак сте продължили да си приказвате за цигари.