– Не съвсем.
– Не съвсем ли? Какво искате да кажете с това „не съвсем“?
– Каза ми също, че го е правил и по-рано. Каза, че му се било разминавало безнаказано и пак щяло да му се размине. Хвалеше се, защото предишния път убил кучката и му се било разминало.
За миг се вцепених. Хвърлих поглед към Рулей, който седеше неподвижно като статуя с изненадано изражение. После пак се обърнах към свидетеля.
– Вие…
Млъкнах, все едно аз бях човекът в минното поле, който току-що е чул изщракването под крака си. С периферното си зрение зърнах, че тялото на Минтън се напряга.
– Господин Холър? – подкани ме съдията.
Откъснах очи от Корлис и погледнах Фулбрайт.
– Засега нямам повече въпроси, Ваша светлост.
40
Минтън излезе иззад мястото си като боксьор, приближаващ се от своя ъгъл към окървавения си противник.
– Повторен разпит ли, господин Минтън? – попита Фулбрайт.
Той обаче вече стоеше зад катедрата.
– Безусловно, Ваша светлост.
И погледна съдебните заседатели, сякаш за да подчертае значението на предстоящия диалог. После се обърна към Корлис.
– Казахте, че се е хвалил, господин Корлис. За какво?
– Ами, разказа ми, че наистина убил някакво момиче и му се разминало.
Изправих се.
– Ваша светлост, това няма нищо общо с настоящото дело и не опровергава показания, снети по-рано от защитата. Свидетелят не може да…
– Ваша светлост – прекъсна ме Минтън, – тия сведения бяха извадени на бял свят от самата защита. Обвинението има право да ги проучи.
– Позволявам – реши Фулбрайт.
Седнах си с обезсърчен вид. Минтън заора напред. Отиваше точно натам, накъдето исках.
– Господин Корлис, господин Рулей съобщи ли ви подробности за предишния случай, когато по собствените му думи безнаказано убил жена?
– Каза, че момичето било танцьорка на екзотични танци. В заведение, в което имало нещо като змийска бърлога.
Усетих, че Рулей ме хваща за бицепса и ме стиска. Горещият му дъх ме лъхна в ухото.
– Какво е това? – прошепна той.
Обърнах се към него.
– Не знам. Какво си му разправял на тоя, по дяволите?
– Нищо не съм му разправял – изсъска през зъби. – Това е инсценировка. Подлял си ми вода!
– Аз ли? Какви ги говориш? Казах ти, не успях да се добера до него в затвора. Ако ти не си му издрънкал тия гадости, някой друг му ги е разправил. Помисли. Кой?
Обърнах се и погледнах Минтън, който стоеше зад катедрата и продължаваше да разпитва Корлис.
– Господин Рулей каза ли нещо друго за танцьорката, която твърдял, че е убил? – попита той.
– Не, не ми каза нищо повече.
Прокурорчето се консултира с бележките си, за да се увери, че няма нищо повече, после кимна с глава.
– Нямам повече въпроси, Ваша светлост.
Съдията ме погледна. Почти долових съчувствието, изписано на лицето й.
– Още въпроси от защитата към този свидетел?
Преди да успея да отговоря, в дъното на залата се разнесе шум и аз се обърнах. Лорна Тейлър тъкмо влизаше.
Тя припряно се приближи по пътеката към ограденото пространство.
– Може ли да се посъветвам със сътрудничката си, Ваша светлост?
– Само побързайте, господин Холър.
Посрещнах Лорна на перилата и взех от нея видеозаписа, увит с лист хартия и прихванат с ластик. Както предварително я бях инструктирал, тя зашепна в ухото ми.
– Тук се преструвам, че ти шепна нещо много важно на ухото. Как върви?
Кимнах, смъкнах ластика и погледнах листа.
– Моментът е идеален – отговорих й. – Вече съм готов.
– Може ли да остана да гледам?
– Не, искам да си вървиш. Никой не бива да разговаря с теб, след като приключим тук.
Пак кимнах, Лорна ми кимна в отговор и си тръгна. Върнах се на катедрата.
– Нямам повече въпроси, Ваша светлост.
Седнах и зачаках. Рулей ме стисна за ръката.
– Какви ги вършиш?
Отблъснах го.
– Престани да ме пипаш. Имаме нова информация, която не можем да изложим сега.
Насочих вниманието си към съдията.
– Други свидетели, господин Минтън? – попита тя.
– Не, Ваша светлост.
Фулбрайт кимна.
– Свидетелят е свободен.
Миън се запъти към Корлис. Съдията ме погледна и аз понечих да се изправя.
– Нов разпит на свидетеля ли, господин Холър?
– Да, Ваша светлост, защитата призовава Дуейн Джефри Корлис за нов разпит.
Миън се закова на място и всички погледи се впериха в мен. Повдигнах касетата и листа, които ми беше донесла Лорна.
– Имам нови сведения за господин Корлис, Ваша светлост. Не можах да ги разкрия по време на кръстосания разпит.
– Много добре. Продължете.
– Може ли един момент, Ваша светлост?