Не отговорих. Не исках да я лъжа.
– Дъщеря ти е добре – нехайно каза тя. – Нещата, които й пращаш, й харесват, обаче предпочита татко й лично да се появява малко по-често.
Това не беше предупреждение. Това беше пряк удар, при това напълно заслужен. Като че ли постоянно бях служебно ангажиран, даже през уикендите. Дълбоко в себе си знаех, че трябва повече да се занимавам с дъщеря си. Времето за това отминаваше.
– Ще го направя – обещах. – Започвам още отсега. Какво ще кажеш за тоя уикенд?
– Добре. Искаш ли да й съобщя довечера?
– Хм, почакай до утре, за да съм сигурен.
Тя ми отправи едно от ония многозначителни кимвания. Не ми беше за пръв път.
– Чудесно. Утре ми се обади.
Тоя път сарказмът й не ми допадна.
– От какво има нужда? – опитах се да изравня резултата.
– Току-що ти казах от какво има нужда. От повече твое присъствие в живота й.
– Добре, обещавам. Ще го сторя.
Маги не отговори.
– Сериозно, утре ще ти се обадя.
Тя ме погледна и беше готова да ме обстреля и с двата топа. Вече го бе правила, казвайки, че когато става дума за бащинските ми задължения, само говоря и нищо не върша. Обаче сега ме спаси началото на съдебното заседание. Съдията излезе от офиса си и се изкачи по стъпалата до мястото си. Приставът призова залата за тишина. Без да разменя повече реплики с Маги, аз се отдалечих от прокурорската маса и се върнах при едно от местата до парапета.
Съдията попита секретаря дали има нещо за обсъждане, преди да изведат арестантите. Нямаше, затова той нареди да доведат първата група. Също като в съдебната зала в Ланкастър, тук имаше голямо помещение с решетки за арестувани обвиняеми. Изправих се и се приближих до отвора в стъклото. Когато видях Рулей да влиза, му дадох знак да се приближи.
– Ти си пръв – осведомих го. – Помолих съдията да те премести отпред като специална услуга. Искам да се опитам да те измъкна оттук.
Това не беше вярно. Не бях молил съдията за нищо и даже да бях, той нямаше да ми направи такава услуга. Рулей щеше да бъде пръв заради медийното присъствие в залата. Обичайната практика бе първи да минават медийните дела. Така съдът проявяваше любезност към оператора, който навярно имаше да снима още репортажи. Но това намаляваше и напрежението за обвиняемите, а също и за юристите и съдията, защото можеха да работят, без да са под обектива на камерата.
– Какво прави тук тая камера? – паникьосано прошепна Рулей. – Заради мен ли е?
– Да, заради теб. Някой го е предупредил за делото. Ако не искаш да те снимат, опитай се да се криеш зад мен.
Рулей се премести така, че да го скривам от камерата. Това намаляваше вероятността операторът да продаде репортажа на местен информационен канал. Което беше добре. Означаваше също, че ако успее да го продаде, аз ще бъда в центъра на заснетите кадри. Което също беше добре.
Обявиха делото Рулей и Маги заяви присъствието си от името на прокуратурата, после аз заявих своето. Тя беше максимализирала обвиненията, както обикновено – освен опит за изнасилване, сега на Рулей се приписваше и опит за убийство. Така за прокуратурата щеше да е по-лесно да поддържа искането си да не го освобождават под гаранция.
Съдията осведоми Рулей за конституционните му права и насрочи повдигането на обвинения за 21 март. От името на клиента си поисках освобождаване под гаранция. Това предизвика разгорещена размяна на реплики между нас с Маги под ръководството на съдията, който знаеше, че сме били женени, защото бе присъствал на сватбата ни. Докато тя изброяваше жестокостите, извършени спрямо жертвата, аз на свой ред изреждах връзките на Рулей с обществото, неговата благотворителна дейност и сочех С. С. Добс в галерията, предлагайки да го изправим на свидетелската скамейка, за да обсъдим доброто обществено положение на моя клиент. Добс беше моят коз. Репутацията му в юридическата общност щеше да засенчи положението на Рулей и определено да повлияе на съдията, който заемаше мястото си по волята на избирателите – и на спонсорите на предизборната му кампания.
– В крайна сметка, Ваша светлост, обвинението не може да докаже, че тоя човек представлява опасност за обществото – заключих аз. – Господин Рулей има солидно положение и не възнамерява нищо друго, освен категорично да атакува лъжливите обвинения, които ся му отправени.
Нарочно използвах думата „атакува“, в случай че речта ми бъдеше излъчена в ефир и я чуеше жената, отправила обвиненията.
– Ваша светлост – отвърна Маги, – като оставим настрани ефектните демонстрации, не бива да се забравя, че жертвата в тоя случай е била брутално…
– Г-жо Макфърсън – прекъсна я съдията. – Смятам, че достатъчно обсъждахме този проблем. Известни са ми и телесните повреди на жертвата, и общественото положение на господин Рулей. Освен това графикът ми днес е доста натоварен. Определям гаранция от един милион долара. Също постановявам съдът да контролира господин Рулей с подпис веднъж седмично. Ако пропусне да се яви, губи свободата си.