– Какво става? – извика Добс.
Кърлин не отговори, нито изчака Рулей да се подчини. Той пристъпи напред и грубо го завъртя. Очите на Луис срещнаха моите.
– Какво става, Мик? – спокойно попита той. – Това не би трябвало да се случва.
Мери Уиндзор се обърна към него.
– Махнете си ръцете от сина ми!
Тя се вкопчи изотзад в Кърлин, ала Букър и Ланкфорд бързо се приближиха и я откъснаха от него, като действаха внимателно, но решително.
– Отдръпнете се, госпожо – нареди Букър. – Иначе ще арестувам и вас.
Кърлин започна да съобщава правата на Рулей. Уиндзор остана на разстояние, обаче не мълчеше.
– Как смеете? Нямате право!
Тялото й се движеше на място и сякаш невидими ръце я възпираха да не се нахвърли пак на Кърлин.
– Майко – каза й Рулей с глас, по-тежък и властен от този на детективите.
Тялото на Уиндзор се успокои. Тя се предаде. Но не и Добс.
– За какво го арестувате? – поинтересува се семейният адвокат.
– По подозрение в убийство – осведоми го Кърлин. – Убийството на Марта Рентерия.
– Невъзможно! – извика Добс. – Всички показания на оня свидетел Корлис се оказаха лъжа. Да не сте луди? Съдията прекрати процеса заради неговите лъжи.
Кърлин престана да рецитира правата на Рулей и погледна адвоката.
– Ако всичко е било лъжа, откъде знаете, че е говорил за Марта Рентерия?
Добс разбра грешката си и отстъпи назад. Детективът се усмихна.
– Да, така си и мислех.
Той хвана Рулей за лакътя и го завъртя.
– Да вървим.
– Мик? – повика ме Луис.
– Детектив Кърлин? – обадих се аз. – Може ли да поговоря с клиента си за момент?
Полицаят ме погледна, като че ли прецени нещо в мен и кимна.
– Една минута. Кажете му да се държи прилично и така ще му бъде много по-лесно.
Побутна арестанта към мен. Хванах го за едната ръка и го отведох на няколко крачки от другите, за да не ни чуват, ако снишим глас. Пристъпих към него и зашепнах:
– Това е, Луис. Тук се сбогуваме. Помогнах ти. Сега си сам. Намери си нов адвокат.
В очите му пролича смайване. После лицето му гневно се свъси. Излъчваше дестилирана ярост и си помислих, че това е същата емоция, която бяха видели Реджина Кампо и Марта Рентерия.
– Не ми трябва адвокат – заяви ми той. – Да не си мислиш, че могат да скалъпят обвинения от онова, което по някакъв начин си подхвърлил на оня лъжлив доносник? Я си помисли!
– Нямат нужда от доносника, Луис. Повярвай ми, ще открият още доказателства. Сигурно вече имат достатъчно.
– Ами ти, Мик? Не забравяш ли нещо? В мен е…
– Знам. Но вече няма значение. Не им трябва моят пистолет. Вече разполагат с всичко необходимо. Но каквото и да се случи с мен, знам, че съм те пратил на дъното. В края на краищата, след процеса и всички обжалвания, когато накрая забият иглата в ръката ти, това ще съм аз, Луис. Не го забравяй.
Мрачно се усмихнах и се приближих още повече.
– Това ти е за Рол Левин. Може да не те осъдят заради него, но не се заблуждавай, вече потъваш.
Оставих го да го смели, после се отдръпнах и кимнах на Кърлин. Двамата с Букър застанаха от двете страни на Рулей и го хванаха за бицепсите.
– Ти ме прецакваш – някак си успя да запази самообладание той. – Ти не си адвокат. Работиш за тях.
– Да вървим – подкани го Кърлин.
И понечиха да го поведат, но моят бивш клиент за миг се отскубна от тях и впери озверелите си очи в моите.
– Това не е краят, Мик. До утре сутрин ще изляза. Какво ще правиш тогава? Помисли си. Какво ще направиш тогава? Не можеш да защитиш всеки.
Детективите отново го хванаха и грубо го обърнаха към асансьора. Тоя път Рулей не се съпротивляваше. По средата на пътя, следван от майка си и Добс, той завъртя глава и се озърна през рамо към мен. Усмихна се и ми прати своето послание:
„Не можеш да защитиш всеки.“
Ледените тръпки на страха пронизаха гърдите ми.
Някой чакаше за асансьора и той се отвори в същия момент, в който свитата стигна дотам. Ланкфорд даде знак на човека да се отдръпне и зае асансьора. Качиха Рулей след него. Добс и Уиндзор понечиха да ги последват, ала протегнатата ръка на Ланкфорд ги накара да спрат. Вратата започна да се затваря и семейният адвокат гневно и безпомощно натисна съседния бутон.
Надявах се, че за последен път виждам Луис Рулей, ала страхът остана заключен в гърдите ми, пърхайки като пеперуда, привлечена от балконска лампа. Извърнах се и за малко да се блъсна в Соубъл. Не бях забелязал, че е останала след другите.
– Нали имате достатъчно доказателства? – с надежда попитах аз. – Кажете ми, че не сте прибързали, без да разполагате с достатъчно доказателства.