Тя дълго ме гледа, преди да отговори.
– Ние не взимаме това решение. А прокуратурата. Сигурно зависи какво ще изкопчат от него на разпита. Досега обаче той имаше адски печен адвокат. Предполагам, знае, че не бива да обели и една дума пред нас.
– Тогава защо не изчакахте?
– Не зависеше от мен.
Поклатих глава. Искаше ми се дай кажа, че са прибърза-ли. Не го бях предвидил в плана си. Моите намерения бяха само да посея семето, нищо повече. Те от своя страна трябваше да действат бавно и последователно.
Пеперудата пак се разпърха. Забих поглед в пода. Не можех да се отърся от мисълта, че всичките ми машинации са се провалили, че аз и семейството ми сме останали незащитени пред ледената решителност на един убиец. „Не можеш да защитиш всеки.“
Соубъл сякаш прочете страховете ми.
– Обаче ще се опитаме да го задържим в ареста – успокои ме тя. – Разполагаме с показанията на доносника в съда и талона. Търсим още свидетели и работим по криминалистичните експертизи.
Очите ми се стрелнаха нагоре към нейните.
– Какъв талон?
На лицето й се изписа подозрително изражение.
– Мислех, че сте се сетили. Ние разбрахме веднага, щом доносникът спомена за екзотичната танцьорка.
– Да. Марта Рентерия. Това ми е ясно. Обаче какъв талон? За какво става дума?
Прекалено се бях приближил до нея и полицайката отстъпи крачка назад. Не бягаше от дъха ми. А от отчаянието ми.
– Не знам дали трябва да ви го казвам, Холър. Вие сте адвокат. Неговият адвокат.
– Вече не. Преди малко напуснах.
– Няма значение. Той…
– Вижте, вие току-що арестувахте тоя тип с моя помощ. Може да ме изключат от адвокатската колегия заради това. Може даже да ме пратят в затвора за убийство, което не съм извършил. За какъв талон говорите?
Тя се поколеба и аз продължих да чакам. Накрая Соубъл ми отговори:
– Последните думи на Левин. Той казва, че е открил талона на Хесус за излизане от пандиза.
– Какво значи това?
– Наистина ли не знаете?
– Вижте, просто ми кажете. Моля ви.
Детективката се смили над мен.
– Проследихме последните движения на Левин. Преди да го убият, е разследвал талоните за неправилно паркиране на Рулей. Даже си е взел разпечатки. Проучихме всичко, което открихме в кабинета му, и накрая го сравнихме с данните от компютъра. Липсваше му един талон. Една разпечатка. Не знаехме дали я е взел убиецът му, или я е пропуснал самият Левин. Затова отидохме и направихме копие. Издаден е преди две години, вечерта на осми април. Талон за паркиране пред пожарен кран на Блайт Стрийт хиляда шестстотин и седем в Панорама Сити.
Изведнъж всичко си дойде на мястото – като последната песъчинка, която пада през отвора на пясъчен часовник. Рол Левин наистина беше открил спасението на Хесус Менендес.
– Марта Рентерия е била убита на осми април преди две години – промълвих. – Живяла е на Блайт в Панорама Сити.
– Да, обаче ние не го знаехме. Не бяхме видели връзката. Вие ни казахте, че Левин е работил по различни ваши дела. Хесус Менендес и Луис Рулей бяха различни следствия. Левин ги е документирал точно така.
– Заради следствените материали. Водеше следствията отделно, за да не се налага да предавам на прокурора нещо, което той е открил по делото Менендес.
– Вие адвокатите сте същински ангели. Е, това не ни позволи да свържем нещата, докато оня доносник не спомена за екзотичната танцьорка. Това ни разкри всичко.
Кимнах.
– Значи убиецът на Рол Левин е взел разпечатката.
– Така смятаме.
– Проверихте ли дали телефоните на Рол са били подслушвани? Някой по някакъв начин е разбрал, че той е открил талона.
– Проверихме ги. Нямаше нищо. След убийството бръмбарите може да са махнати. А може да е бил подслушван друг телефон.
Имаше предвид моя. Имаше предвид, че това обяснява откъде Рулей е знаел толкова много за моите действия и даже преспокойно ме е чакал в дома ми вечерта, когато ходих на свиждане с Хесус Менендес.
– Ще уредя да ги проверят – отговорих аз. – Всичко това означава ли, че съм вън от подозрение за убийството на Рол?
– Не непременно – попари надеждите ми Соубъл. – Остава да видим какво ще получим от балистичната експертиза. Надявахме се да ни я пратят днес.
Кимнах. Не знаех как да отговоря. Стори ми се, че полицайката иска да ме пита още нещо.
– Какво има? – попитах.
– Не знам. Искате ли да ми кажете нещо?
Не отговорих веднага. Опитах се да прочета смисъла между редовете.
– Какво ви интересува, детектив Соубъл?
– Знаете какво. Убиецът на Рол Левин.
– Мен също. Но не бих могъл да ви предам Рулей, даже да исках. Не знам как го е извършил. И разговорът ни е неофициален.