– Значи продължаваме да ви държим на мушка.
Тя се озърна към асансьорите. Намекът й беше ясен.
Ако балистичното сравнение дадеше положителен резултат, все още щях да имам проблем с убийството на Левин. Щяха да го използват като лост. Издай как го е направил Рулей, иначе сам ще влезеш зад решетките. Промених темата.
– Кога смятате, че ще излезе Хесус Менендес?
Соубъл сви рамене.
– Трудно е да се каже. Зависи какви аргументи ще изтъкнат срещу Рулей – дали изобщо ще заведат дело. В едно обаче съм сигурна. Не могат да съдят Рулей, докато друг лежи в затвора за същото.
Обърнах се и се запътих към стъклената стена. Облегнах се със свободната си ръка на парапета покрай стъклото. Обзе ме смесица от въодушевление и страх и оная пеперуда пак запърха в гърдите ми.
– Нищо друго не ме интересува – тихо казах аз. – Само да го измъкнем. Това и Рол.
Тя се приближи и застана до мен.
– Не знам какво правите. Но оставете останалото на нас.
– Ако постъпя така, партньорът ви сигурно ще ме прати в затвора за убийство, което не съм извършил.
– Играете опасно – предупреди ме детективката. – Откажете се.
Погледнах я, после пак отправих очи към площада.
– Разбира се. Още сега.
След като чу каквото й трябваше, Соубъл се приготви да си върви.
– Успех – пожела ми тя.
Отново се обърнах към нея.
– И на вас.
След това полицайката си отиде. Аз останах. Погледнах надолу към площада. Видях Добс и Уиндзор да прекосяват бетонните квадрати и да се насочват към паркинга. Мери Уиндзор се облягаше на своя адвокат. Съмнявах се, че все още имат намерение да обядват в „Орсо“.
45
До вечерта слухът беше започнал да се разпространява. Не секретните подробности, а официалната версия. Версията, че съм спечелил делото, като съм уредил прокуратурата да поиска окончателно прекратяване на процеса само за да арестуват клиента ми за убийство в коридора пред залата, точно след като съм се разделил с него. Обадиха ми се всички адвокати, които познавах. Звъняха ми дотогава, докато батерията на мобилния ми не падна. Всичките ми колеги ме поздравяваха. В техните очи нямаше никакви проблеми. Рулей беше идеалният клиент. Бях получил хонорар от тарифа А за един процес и щях да получа същия хонорар за следващия. Двоен дар, за който повечето адвокати можеха само да мечтаят. И естествено, когато им казвах, че няма да поема защитата по второто дело, всички ме молеха да ги препоръчам на Рулей.
Най-много обаче очаквах обаждането по домашния ми телефон. Беше Маги Макфърсън.
– Цяла вечер чакам да ми звъннеш – осведомих я.
Нервно се разхождах назад-напред в кухнята, ограничаван от телефонния кабел. Когато се прибрах вкъщи, проверих всички апарати, ала не открих подслушвателни устройства.
– Извинявай, имах съвещание – отвърна бившата ми жена.
– Чух, че са ви събрали заради Рулей.
– Да, точно затова ти се обаждам. Ще го пуснат.
– Какви ги говориш? Как така ще го пуснат?!
– Да. Държали са го девет часа в една килия и не се е пречупил. Може би прекалено добре си го научил да не говори, защото е твърд като камък и нищо не са изкопчили. И това означава, че не разполагат с достатъчно основания за задържане.
– Грешиш. Имат достатъчно. Намерили са талона за глоба и трябва да има свидетели, които да потвърдят, че е бил в „Кобра Рум“. Даже Менендес може да го разпознае.
– Не по-зле от мен знаеш, че Менендес не означава нищо. Той ще разпознае всеки, за да излезе на свобода. А ако има други свидетели от „Кобра Рум“, ще е нужно време, за да ги открият. Талонът за глоба показва, че е бил в близост, но не и в апартамента й.
– Ами ножът?
– Работят по въпроса, но и за това ще им трябва време. Виж, искаме да го направим както трябва. Смитсън решаваше и повярвай ми, той също искаше да го задържим. Така по-лесно щяхме да преглътнем фиаското, което днес претърпяхме благодарение на теб. Само че просто нямаме нищо. Засега. Ще го пуснат и ще запретнат ръкави с криминалистичните експертизи и свидетелите. Ако Рулей е виновен, ще го пипнем и другият ти клиент ще излезе от затвора. Не се безпокой. Обаче трябва да го направим както трябва.
Безпомощно замахнах с юмрук във въздуха.
– Изгърмяха си патроните. По дяволите, не биваше да го арестуват днес.
– Сигурно са си мислили, че деветчасовият разпит ще свърши работата.
– Сглупили са.
– Никой не е съвършен.
Отношението й ме ядоса, но си сдържах езика зад зъбите. Имах нужда от нея, за да съм в течение на събитията.
– Точно кога ще го пуснат?
– Не знам. Преди малко се реши. Кърлин и Букър дойдоха да присъстват на съвещанието и Смитсън току-що ги прати обратно в полицията. Когато се върнат, сигурно ще го пуснат.