– Виж, Маги. Рулей знае за Хейли.
Изтече ужасяващо дълъг момент, преди Маги да отговори:
– Какво искаш да кажеш, Холър? Допуснал си дъщеря ни да…
– Нищо не съм допускал. Той се вмъкна вкъщи и видя снимката й. Това не значи, че знае къде живее Хейли, нито даже как се казва. Но знае за съществуването й и иска да ми отмъсти. Затова трябва веднага да се прибереш. Искам да си при Хейли. Изведи я от апартамента. Само взимай мерки за сигурност.
Нещо ме накара да не й разкрия всичко – по-точно това, че в съда Рулей е заплашил конкретно семейството ми. „Не можеш да защитиш всеки.“ Щях да го използвам само ако откажеше да изпълни каквото исках.
– Тръгвам още сега – отвърна бившата ми съпруга. – И ще дойдем при теб.
Знаех, че ще го каже.
– Не, не идвайте.
– Защо?
– Защото и той може да дойде при мен.
– Това е безумие. Какво ще правиш?
– Още не съм сигурен. Просто иди да вземеш Хейли и идете на някое сигурно място. После ми се обади по мобилния си, обаче не ми казвай къде сте. По-добре да не знам.
– Просто се обади в полицията, Холър. Те могат…
– И какво да им кажа?
– Не знам. Кажи им, че те е заплашил.
– Адвокат да каже на полицията, че се чувства застрашен… да, направо ще се изпотрепят да ми се притекат на помощ. Сигурно ще пратят спецотряд.
– Ами все нещо трябва да направиш.
– Мислех, че съм направил. Мислех, че той ще остане в затвора до края на дните си. Обаче вие привързахте и сега трябва да го пуснете.
– Казах ти, не беше достатъчно. Даже сега, след като знам за евентуалната опасност за Хейли, пак не стига.
– Тогава върви при дъщеря ни и се погрижи за нея. Останалото остави на мен.
– Отивам.
Само че не затвори. Като че ли ми даваше възможност да кажа още нещо.
– Обичам те, Магс – прошепнах. – Обичам ви и двете. Внимавай.
Затворих, преди тя да успее да отговори. Почти незабавно пак вдигнах слушалката и набрах мобилния на Фернандо Валенцуела. Той се обади на петото иззвъняване.
– Вал, тук е Мик.
– Пфу, ако знаех, че си ти, нямаше да отговоря.
– Виж, имам нужда от помощта ти.
– От моята помощ ли? Молиш ме за помощ, след като оня ден ме обвини?!
– Виж, Вал, спешно е. Оня ден ти надумах нещо тъпо и се извинявам. Ще ти платя телевизора, ще направя каквото искаш, само ми помогни сега.
Зачаках. След малко той ме попита:
– Какво ти трябва?
– Рулей още носи гривната на глезена си, нали?
– Да. Знам какво се е случило на процеса, но той не ми се е обаждал. Един от моите хора в съда ми съобщи, че ченгетата пак го прибрали, така че не знам какво става.
– Прибрали са го, само че ще го пуснат. Сигурно ще ти се обади, за да му свалиш гривната.
– Вече съм си вкъщи, мой човек. Може да ме намери утре заран.
– Точно това ми трябва. Накарай го да почака.
– Това не е услуга, мой човек.
– Услуга е. Искам да си отвориш лаптопа и да го наблюдаваш. Когато напусне участъка, искам да знам къде отива. Можеш ли да го проследиш?
– В момента ли?
– Да, веднага. Някакъв проблем ли има?
– Нещо такова.
Приготвих се за нов спор. Той обаче ме изненада.
– Нали ти обясних за алармата на батерията?
– Да, спомням си.
– Е, преди час получих съобщение за двайсет процента.
– Още колко време ще можеш да го следиш, докато батерията падне съвсем?
– Сигурно от шест до осем часа активно следене, преди да премине на икономичен режим. После ще се появява на екрана ми през петнайсет минути в продължение на още пет часа.
Замислих се. Трябваше само да преживея нощта и да съм сигурен, че Маги и Хейли са в безопасност.
– Въпросът е, че когато премине на икономичен режим, гривната почва да пищи – продължи Валенцуела. – Ще го чуеш да идва. Или ще му писне да слуша алармата и ще зареди батерията.
Или може би пак щеше да изпълни фокуса на Худини, помислих си.
– Добре – отвърнах аз. – Ти ми каза, че има още аларми, които можеш да вградиш в проследяващата програма.
– Точно така.
– Можеш ли да програмираш гривната така, че алармата да се задейства, когато той наближи конкретно място?
– Да, например, ако беше педофил, алармата може да се задейства, когато наближи някое училище. Такива неща. Мястото трябва да е точно определено.
– Добре.
Дадох му адреса на апартамента на „Дикенс“ в Шърман Оукс, където живееха Маги и дъщеря ми.
– Ако се приближи на десет преки от там, обади ми се. Няма значение колко е часът, непременно ми се обади. Това е услугата.