– Ами ако тя има нещо за размяна?
Феър изсумтя, като че ли се бях измайтапил.
– Какво например?
– Номер на хотелска стая, в която сериозен дилър на дрога върти далавера.
– Звучи малко мъгляво.
И наистина си беше мъгляво, само че по промяната в гласа й усетих, че е заинтригувана. Всички прокурори обичат пазарлъците.
– Обади се на вашите хора и ги помоли да проверят името Ектор Аранде Моя. Колумбиец. Мога да почакам.
Тя се поколеба. Явно не й харесваше някакъв адвокат да я манипулира, особено в присъствието на неин колега. Обаче въдицата вече беше хвърлена.
Феър отново се обърна към бюрото си и се обади. Слушах нейната страна от разговора – прокурорката каза на някого да направи проверка на името Моя. После известно време слуша отговора, благодари и затвори. Накрая, без да бърза, пак ме погледна.
– Добре. Какво иска Дейтън?
Бях готов с отговора.
– Иска да я включите в програма за досъдебна намеса. И сваляне на всички обвинения при успешното й изпълнение. Няма да свидетелства срещу тоя тип и името й няма да фигурира в документите. Просто ще ви даде името на хотела и номера на стаята, в която е отседнал той, а вашите хора ще свършат останалото.
– Ще трябва да докажат обвиненията срещу него. Ще се наложи Дейтън да даде показания. Предполагам, че двата грама, които са открили в нея, идват от тоя тип. В такъв случай ще трябва да ни разкаже за него.
– Няма. Онзи, с когото току-що разговаря, ти е казал, че вече има издадена заповед за ареста му. Ще го окошарите въз основа на нея.
Тя обмисля положението в продължение на няколко секунди, като мърдаше долната си челюст назад-напред, сякаш опитваше на вкус сделката и се чудеше дали да хапне още. Знаех какъв е проблемът. Пазарлъкът беше изгоден за тях, обаче всъщност щяха да спечелят федералните власти. Това означаваше, че когато пипнеха оня тип, щяха да се намесят федералните. Прокурорката Леели Феър нямаше да се прочуе – освен ако не възнамеряваше някой ден да се прехвърли в Главна прокуратура.
– Федералните ще се влюбят в теб – опитах се да въздействам върху съвестта й. – Той е кофти пич и сигурно скоро ще си тръгне, тогава ще изгубите шанса да го пипнете.
Феър ме изгледа сякаш съм хлебарка.
– Не ми играй номера, Холър.
– Извинявай.
Тя пак се замисли. Отново опитах.
– Щом получите местонахождението му, винаги можете да му организирате капан.
– Помълчи малко, ако обичаш. Пречиш ми да мисля.
Разперих ръце в знак на капитулация и млъкнах.
– Добре – накрая въздъхна прокурорката. – Нека поговоря с шефа. Дай ми номера си и ще ти се обадя по-късно. Обаче още отсега те предупреждавам, че ако приемем, тя ще трябва да се съгласи на програма при ограничителен режим. Например в Окръжната болница на Университета на Южна Калифорния. Няма да пожертваме за нея място в програми.
Замислих се и кимнах. В Окръжната имаше затворническо крило, в което се лекуваха ранени, болни и зависими затворници. Феър предлагаше програма, в която да лекуват зависимостта на Глория Дейтън и да я освободят след приключването й. Нямаше дай предявят никакви обвинения, нито щеше да лежи повече в затвора.
– Съгласен – заявих аз.
Погледнах си часовника. Трябваше да се задействам.
– Предложението ни е в сила до първото изслушване утре – осведомих я. – След това ще се обадя на Управлението за контрол на наркотичните вещества и ще видя дали не искат да се спазарим направо с тях. Тогава ще ти измъкнат делото от ръцете.
Тя възмутено ме измери с поглед. Знаеше, че ако сключа сделка с тях, федералните ще я прегазят. Винаги прегазваха щатските органи. Изправих се и оставих визитка на бюрото й.
– Не се опитвай да ме шантажираш, Холър – изсумтя Феър. – Ако ми изиграеш някой номер, ще си го върна на клиентката ти.
Не отговорих. Върнах стола, който бях взел, на мястото му. Тя смекчи заплахата със следващата си реплика.
– Пък и съм сигурна, че можем да решим въпроса така, че всички да са доволни.
Погледнах я от вратата на кабинета.
– Всички, освен Ектор Моя.
8
Правната кантора на Добс и Делгадо се намираше на двайсет и деветия етаж на един от двата еднакви небостъргача, които господстваха над силуета на Сенчъри Сити. Стигнах точно навреме, обаче всички вече се бяха събрали в заседателна зала с продълговата полирана маса и стъклена стена със западно изложение, гледката през която обхващаше Санта Моника и островите в залива. Денят беше ясен и видях Каталина и Анакапа в самия край на света. Тъй като слънцето залязваше и изглеждаше почти на равнището на очите, прозорецът беше поляризиран. Все едно стаята си бе сложила тъмни очила.