– Сам?
– Точно така.
– Какво гледа?
– Дивиди. Един стар филм, „Разговорът“. На Копола.
– Значи никой не е бил при теб и не те е видял. Просто си изгледал филма и си си легнал.
– Общо взето.
– Общо взето. Така стигаме до неделя сутрин. Какво прави вчера през деня?
– Играх голф в „Ривиера“, обичайната ми игра за четирима. Започнахме в десет и свършихме в четири. Прибрах се вкъщи, изкъпах се и се преоблякох, вечерях в къщата на майка ми – интересува ли те какво ядохме?
– Не. Но по-късно сигурно ще ми трябват имената на хората, с които си играл голф. Какво стана след вечеря?
– Казах на майка, че се прибирам, но излязох навън.
Забелязах, че Левин е започнал да си води бележки в тефтерче, което беше извадил от джоба си.
– Каква е колата ти?
– Имам две, рейнджроувър четири по четири, с който развеждам клиенти, и карера – карам я, когато съм сам.
– Значи снощи си бил с поршето, така ли?
– Точно така.
– Къде отиде?
– Отатък хълма, в Долината.
Каза го така, като че ли за момче от Бевърли Хилс е рисковано да се спусне в работническите квартали в долината Сан Фернандо.
– Къде по-точно?
– На Вентура Булевард. Обърнах едно в „Натс Норт“, после още едно в „Морганс“.
– В тия барове човек може да забърше мацка, нали така?
– Да. Тъкмо затова отидох там.
Каза го делово и аз оцених откровеността му.
– Значи си търсел жена. Конкретна жена ли, някоя позната?
– Не, чисто и просто исках да спя с жена.
– Какво се случи в „Натс Норт“?
– Случи се това, че нямаше никакви хора, затова си тръгнах. Даже не си допих чашата.
– Често ли ходиш там? Барманите познават ли те?
– Да, познават ме. Снощи там работеше едно момиче, казва се Пола.
– Добре, значи не ти се е отворил парашутът, затова си си тръгнал. Отишъл си в „Морганс“. Защо точно там?
– Просто редовно посещавам това заведение.
– Познават ли те?
– Би трябвало. Давам добри бакшиши. Снощи на бара бяха Денис и Дженис. Познават ме.
Обърнах се към Левин.
– Как се казва жертвата, Рол?
Детективът разтвори папката си и извади полицейския доклад, обаче отговори, без да го погледне.
– Реджина Кампо. Приятелите й викат Реджи. Двайсет и шест годишна. Казала на полицията, че е актриса и че в момента работи като телефонистка.
– И се надява скоро да си осигури охолен живот – подхвърли Добс.
Не му обърнах внимание.
– Луис, преди вчерашния случай познаваше ли Реджи Кампо? – попитах аз.
Той сви рамене.
– Слабо. Мяркал съм я из баровете. Обаче никога не съм бил с нея. Даже не бяхме разменили и една приказка.
– Опитвал ли си се да я заговориш?
– Не, никога не съм имал възможност. Тя като че ли винаги беше с друг мъж или с повече хора. Не обичам конкуренция, нали разбираш? Стилът ми е да търся сами жени.
– Какво беше по-различно снощи?
– Снощи тя дойде при мен, това беше по-различно.
– Разкажи ни какво се случи.
– Няма нищо за разказване. Аз бях на бара в „Морганс“ и оглеждах възможностите, а тя беше в отсрещния край с някакъв тип. Изобщо не й обърнах внимание, защото вече изглеждаше заета, разбираш ли?
– Аха, и какво се случи?
– Ами след известно време мъжът, с когото беше мацка-та, отиде да пикае или да пуши и тя моментално се домъкна при мен и ме попита дали проявявам интерес. Казах й, че да, но нали си с друг… Не мисли за него, вика тя, той ще си тръгне до десет и тогава съм свободна за цялата нощ. Написа ми адреса си и ми каза да отида след десет. Отговорих, че ще отида.
– Върху какво ти написа адреса си?
– Върху салфетка. Обаче отговорът на следващия ти въпрос е, не, не я пазя. Запомних адреса и я изхвърлих. Работя в бизнеса с недвижими имоти. Помня адреси.
– По кое време се случи това?
– Не знам.
– Е, тя ти е казала да отидеш след десет. Погледна ли си часовника по някое време, да видиш колко ти остава да чакаш?
– Струва ми се, че беше между осем и девет. След като оня се върна, двамата веднага си тръгнаха.
– Кога си тръгна ти?
– Останах още няколко минути, после станах. Отбих се на още едно място, преди да отида при нея.
– Къде?
– Ами тя живееше в апартамент в Тарзана, затова отидох в „Ламплайтър“. Беше ми на път.
– Защо?
– Ами, нали разбираш, исках да видя какви са възможностите. Нали разбираш, да видя дали няма нещо по-добро, нещо, за което не се налага да чакам, или…
– Или какво?
Той не довърши мисълта си.
– С което да продължиш ли?
Рулей утвърдително кимна.
– Добре, с кого разговаря в „Ламплайтър“? Между другото, къде е тоя бар?
Това беше единственото заведение, което не познавах.