– Работя по въпроса. Даже ще го запишат на видео.
– Ако има видеозапис и от местопрестъплението, искам и него. Искам да видя апартамента й.
Левин кимна. Знаеше, че играя сцена за пред клиента и Добс, демонстрирам им, че владея положението. Всъщност нямаше нужда да казвам на Рол всичко това. Той вече знаеше какво да прави и какви материали да ми осигури.
– Добре, нещо друго? – попитах. – Имаш ли въпроси, Сесил?
Добс като че ли се изненада от ненадейно изместилото се към него внимание и побърза да поклати глава.
– Не, не, нямам. Всичко мина добре. Явно напредваме.
Нямах представа какво иска да каже с това „напредваме“, ала оставих думите му без коментар.
– Е, какво мислиш? – поинтересува се Рулей.
Погледнах го. Не отговорих веднага.
– Мисля, че прокуратурата има сериозни улики срещу теб. Имат доказателства, че си бил в дома й, имат ножа и нейните травми. Освен това имат кръвта по ръцете ти, предполагам нейната. И снимките. И естествено, ще получат нейните показания. Тъй като никога не съм виждал тая жена и не съм разговарял с нея, не знам какво впечатление може Да направи.
Пак млъкнах и тоя път оставих мълчанието да се проточи още повече, преди да продължа.
– Обаче им липсват много неща – доказателства за взлом, ДНК от заподозрения, мотив и даже заподозрян, който да е извършвал подобни и изобщо някакви престъпления. Има много причини, напълно нормални причини, да си бил в оня апартамент. Плюс това…
Отместих поглед от Рулей и Добс към прозореца. Слънцето залязваше зад Анакапа и обагряше небето в розово и лилаво. Гледката от прозореца на моя кабинет изобщо не можеше да се сравнява с тая.
– Плюс какво? – явно изгуби търпение Рулей.
– Плюс това имаш мен. Аз отстраних Маги Макфърсън от делото. Новият прокурор го бива, но е зелен и никога не се е изправял срещу адвокат като мен.
– Тогава каква ще е следващата ни стъпка? – попита моят клиент.
– Следващата стъпка е Рол да продължи да си върши работата, да търси всички възможни сведения за тая предполагаема жертва и за причината да лъже, че е била сама. Трябва да узнаем каква е, кой е загадъчният мъж и да видим какво означава това за нас.
– А ти какво ще правиш?
– Ще се заема с прокурора. Ще се срещна с него, за да видя в каква посока работи и ще изберем накъде да тръгнем. Не се съмнявам, че още сега мога да отида в прокуратурата и да сведа всичко това до нещо дребно, за да приключиш с тая история. Само че ще са нужни отстъпки. Ти…
– Казах ти. Няма да…
– Знам какво ми каза, но трябва да ме изслушаш. Може би ще успея да се спазаря за решение, за което дори да не се налага да произнесеш думата „виновен“, обаче се съмнявам, че прокуратурата ще се откаже от абсолютно всички обвинения. Ще трябва да поемеш отговорност за нещо. Възможно е да избегнеш затвора, но най-вероятно ще трябва да положиш общественополезен труд. Ето, казах го. Това е засега. Ще има и още. Като твой адвокат, съм длъжен да те осведомявам и да ти разяснявам възможностите. Знам, че искаш друго и нямаш намерение да прибегнеш до това, и все пак съм длъжен да ти изложа всичко. Разбираш ли?
– Добре, ясно.
– Естествено, както знаеш, всякаква отстъпка от твоя страна адски много ще улесни всеки граждански иск от страна на госпожица Кампо. Така че, както се досещаш, бързото приключване с наказателното дело сигурно ще ти струва много повече от моя хонорар.
Рулей поклати глава. Вече не можеше да става и дума за признаване на вина.
– Наясно съм с възможностите си – отвърна той. – Ти изпълни дълга си. Само че няма да платя и стотинка за нещо, което не съм извършил. Няма да се призная за виновен, нито ще се съглася с нещо, което не е вярно. Ако се решим на процес, може ли да спечелим?
Задържах за миг погледа му, преди да отговоря.
– Ами… нали разбираш, че не знам какво ще се случи дотогава и не съм в състояние да ти гарантирам нищо… но да, въз основа на това, което виждам сега, мога да спечеля делото. Убеден съм.
Кимнах му и ми се стори, че зърнах искрица надежда в очите му. Виждаше мъждукащото пламъче.
– Има и трета възможност – обади се Добс.
Преместих поглед към него, като се питах какво ли гориво ще хвърли в машината за пари.
– А именно? – попитах го.
– Да разровим тоя случай до дъно. Навярно господин Левин ще може да се възползва от помощта на нашите хора. Ще изградим своя достоверна теория със съответните доказателства и ще я представим на прокуратурата. Ще приключим с въпроса, без изобщо да стигаме до процес. Ще покажем на тоя зелен прокурор, че със сигурност ще изгуби, и ще го принудим да свали всички обвинения, за да не се посрами. Освен това, сигурен съм, че шефът му се поддава на… да речем, политически натиск. Ще му го окажем, докато везните не се наклонят в наша полза.