Выбрать главу

Левин кимна и пак замахна с левия си юмрук.

– Работя по въпроса.

Той си сложи слънчевите очила, отвори вратата и се измъкна навън. Пресегна се вътре да вземе куфарчето си и неотворената бутилка с вода, сбогува се и затвори вратата. Изпратих го с поглед, докато влезе в паркинга в търсене на колата си. Би трябвало да съм на седмото небе след всичко, което бях научил преди малко. Това рязко накланяше везните в полза на моя клиент. И все пак ме глождеше нещо, само че още не знаех точно какво.

Ърл беше изключил музиката и чакаше инструкции.

– Закарай ме в града, Ърл.

– Дадено – отвърна той. – В наказателния ли?

– Да. Ей, какво слушаше на емпетри плеъра? Дочух нещичко.

– Снуп. Сигур съм го надул по-яко.

Кимнах. Лосанджелиско чедо. И бивш обвиняем, който се беше изправил срещу машината по обвинение в убийство и си беше тръгнал свободен. На улицата нямаше по-вдъхновяваща история.

– Ърл? – прибавих аз. – Мини по седемстотин и десета. Закъсняваме.

12

Сам Скейлс беше измамник. Занимаваше се със събиране на номера на кредитни карти и удостоверителни данни от интернет, които продаваше във финансовия подземен свят. Първия път, когато работихме заедно, го бяха арестували за продажба на шестстотин номера на кредитни карти и съпътстващите ги удостоверителни данни – валидност и адрес, номера на социални осигуровки и пароли на законните притежатели на картите – на шериф под прикритие.

Скейлс получил номерата и данните, пращайки имейл на пет хиляди души от клиентския списък на делауерска фирма, която продавала по интернет продукт за отслабване на име ТримСлим6. Списъка откраднал от фирмения компютър хакер, нает от Скейлс. После моят клиент изпратил имейлите от компютърен клуб и от временен имейл адрес. Представил се като консултант във федералното Управление за храните и лекарствените средства и им казал, че в кредитните им карти ще бъде върната цялата сума, поради забрана на продукта, наложена от УХЛС, защото анализите установили неефективността му. Създателите на ТримСлим6 се били съгласили да обезщетят всички купувачи, за да не им бъдат предявени обвинения в измама. Накрая завършвал имейла с инструкции за потвърждаване на обезщетението. Те включвали изпращане на номера на кредитната карта, валидността и всички други важни удостоверителни данни.

Шестстотин от петте хиляди получатели на съобщението се хванали на въдицата. Тогава Скейлс се свързал по интернет с подземния свят и уредил продажба на ръка – шестстотин номера на кредитни карти и съответните други данни за десет хиляди в брой. Това означавало, че за няколко дни номерата ще бъдат отпечатани върху пластмасови карти и използвани по предназначение. Такава измама щяла да донесе загуби за милиони долари.

Обаче далаверата станала в едно кафене в Западен Холивуд, където Скейлс предал разпечатката на клиента си и получил дебел плик с кинти в замяна. Когато излязъл с плика и чаша безкофеиново айскафе, на изхода го чакали шерифите. Бил продал номерата на ченге под прикритие.

Той ме нае да му уредя сделка. По онова време беше трийсет и три годишен и имаше чисто досие, въпреки че не бе известно да е работил нещо законно. Като насочих прокурора, на когото бяха поверили делото, към кражбата на номерата, вместо към потенциалните загуби от измамата, успях да осигуря на Скейлс каквото искаше. Призна се за виновен в кражба на лични данни и получи едногодишна условна присъда, шейсет дни общественополезен труд и четири години изпитателен срок.

Това беше първият път. Преди три години. Сам Скейлс не използва възможността, която му даваше условната присъда. Сега пак го бяха задържали – защитавах го в адски сериозно дело за измама и още отначало ми беше ясно, че няма да успея да го измъкна от пандиза.

На 28 декември миналата година Скейлс използвал подставена фирма, за да регистрира доменна SunamiHelp.com в Интернет. На началната страница на уебсайта качил снимки на гибелта и смъртта, причинени два дни по-рано от цунамито в Индийския океан, опустошило части от Индонезия, Шри Ланка, Индия и Тайланд. Посетителите на сайта били умолявани да помогнат на SunamiHelp с дарения, които щели да бъдат разпределени между множество фондации, отзовали се на бедствието. Била качена и снимка на красив бял мъж, представен като преподобния Чарлз, поел инициативата да отнесе християнството в Индонезия. Той отправял призив към посетителите на уебсайта да направят дарение от сърце.

Скейлс беше мошеник, обаче не чак толкова. Той не искал да открадне направените дарения. А само информацията за кредитните карти, с които били направени даренията. Следствието след ареста му установи, че всички средства, пратени на сметката на сайта, наистина са насочени към Американския червен кръст и са отишли в помощ на жертвите от опустошителното цунами.