– Добро утро – поздрави Шампейн. – Радвам се, че днес успяхте да дойдете, господин Холър.
– Извинявайте, Ваша светлост. Задържах се в съда на господин Флин в Комптън.
Нямаше нужда да казвам нищо повече. Тя познаваше Флин. Всички го познаваха.
– Заради деня на свети Патрик, несъмнено – подметка съдията.
– Да, Ваша светлост.
– Разбрах, че имаме споразумение по делото на Цунами Свенгали.
Тя побърза да погледне съдебната стенографка.
– Зачеркни последното, Мишел.
После пак се обърна към мен и прокурора.
– Разбрах, че имаме споразумение по делото „Скейлс“. Така ли е?
– Точно така – потвърдих. – Готови сме да сключим споразумение.
– Добре.
Бернаскони прочете половината задължителни правни формули, другата половина каза наизуст. Скейлс се отказа от правото си на бърз процес и се призна за виновен. Това бяха единствените му думи. Съдията прие споразумението и му даде съответната присъда.
– Късметлия сте, господин Скейлс – завърши тя. – Според мен господин Бернаскони проявява голямо великодушие към вас. На негово място нямаше да постъпя така.
– Аз не се чувствам особено голям късметлия, госпожо съдия – отвърна Скейлс.
Шериф Фрей зад него го потупа по рамото. Скейлс се изправи и се обърна към мен.
– Предполагам, че това е всичко.
– Всичко хубаво, Сам.
Изведоха го през стоманената врата и аз го проследих с поглед, докато я затвориха след него. Не му стиснах ръката.
13
Ваннайският общински център представлява продълговат бетонен площад, заобиколен от държавни сгради. В единия край е ваннайският участък на лосанджелиското полицейско управление. От едната страна са двата затвора, от отсрещната – обществена библиотека и една административна сграда. В другия край на тунела от бетон и стъкло се издигат федерална административна сграда и поща. Чаках Луис Рулей на една от бетонните пейки при библиотеката. Площадът почти пустееше въпреки страхотното време. Не беше като предишния ден – навсякъде фрашкано с камери, репортери и досадници, накачулили Робърт Блейк и адвокатите му, които се опитваха да представят присъдата „невинен“ за истинска невинност.
Беше хубав, тих следобед, в какъвто обикновено обичам да съм навън. Повечето ми работно време минава в съдебни зали без прозорци или на задната седалка на линкълна, затова излизам при всеки удобен случай. Само че тоя път не усещах ветреца и не забелязвах чистия въздух. Бях ядосан, защото Луис Рулей закъсняваше, а и обвинението на Сам Скейлс, че съм законен измамник, пускаше метастази в ума ми. Когато накрая забелязах Рулей да прекосява площада в моята посока, аз се изправих да го посрещна.
– Къде се бавиш? – сопнах му се.
– Казах ти, че ще дойда колкото може по-бързо. Имах клиент, когато ти ми се обади.
– Да се поразходим.
Запътих се към федералната сграда, защото дотам можехме да вървим най-дълго по права линия, без да се налага да завиваме. След двайсет и пет минути имах среща с Минтън, прокурора, на когото бяха поверили неговото дело, в по-старото от двете съдилища. Осъзнах, че не приличаме на адвокат и неговия клиент, които обсъждат дело. А по-скоро на адвокат и неговия агент на недвижими имоти, които обсъждат как да заграбят апетитен парцел. Носех костюм „Хюго Бос“, а Рулей – жълто-кафяв костюм със зелено поло. Мокасините му бяха със сребърни токички.
– В „Пеликан Бей“ няма да има модни ревюта – осведомих го.
– Това пък какво означава? Къде е тоя „Пеликан Бей“?
– Това е красиво име на затвор със строг режим, където пращат извършители на тежки сексуални престъпления. Тъкмо си затам с полото и мокасините.
– Какво става? Какъв е проблемът?
– Проблемът е такъв, че пред теб е адвокат, който не може да търпи клиентът му да го лъже. След двайсет минути ще се кача при човека, който иска да те прати в „Пеликан Бей“. Ще ми е нужно абсолютно всичко, до което успея да се добера, за да се опитам да те измъкна, и не ми помагаш много, като ме лъжеш.
Рулей спря, обърна се към мен и разпери ръце.
– Не съм те излъгал! Не съм го извършил аз. Не знам какво иска оная жена, обаче…
– Дай да те питам нещо, Луис. С Добс казахте, че си следвал една година право в Калифорнийския университет, нали така? Там научиха ли те нещо за поверителността на връзката между адвокат и клиент?
– Не знам. Не си спомням. Не следвах там достатъчно дълго.
Пристъпих към него, нарушавайки личното му пространство.