– Виждаш ли? Ти си лъжец, ебати. Не си следвал една година право в Калифорнийския университет. Не си следвал там и един ден, по дяволите.
Рулей отпусна ръце и се плесна по хълбоците.
– В това ли била работата, Мики?
– Да, точно в това, и отсега нататък не ми викай Мики. Така ми викат приятелите. А не лъжливите клиенти.
– Каква връзка с делото има това дали съм следвал право преди десет години? Не…
– Защото, щом си ме излъгал за това, ще ме излъжеш и за друго, а така не мога да те защитавам.
Изрекох тия думи прекалено високо. Видях, че две жени ни наблюдават от една недалечна пейка. Носеха баджове на съдебни заседатели на блузите си.
– Хайде, насам.
Запътих се в обратната посока към участъка.
– Виж сега – тихо рече Рулей. – Излъгах заради майка си, разбираш ли?
– Не, не разбирам. Обясни ми.
– Виж, майка ми и Сесил си мислят, че една година съм следвал право. Искам да продължават да смятат така. Той повдигна тоя въпрос и аз само потвърдих. Обаче това беше преди десет години! Какво толкова?
– Това, че ме лъжеш – повторих. – Можеш да лъжеш майка си, Добс, енорийския си свещеник и полицията. Но когато ти задам пряк въпрос, недей да ме лъжеш. Трябва да мога да действам, изхождайки от презумпцията, че съм научил всички факти от теб. Неопровержимите факти. Затова, когато те попитам нещо, ще ми казваш истината. През останалото време можеш да говориш каквото си искаш.
– Добре де, добре.
– Щом не си следвал право, къде си бил?
Рулей поклати глава.
– Никъде. Просто не правих нищо една година. Най-често киснех в апартамента си край кампуса, четях и размишлявах какво искам да правя нататък. Със сигурност знаех само, че не искам да стана адвокат. Не се обиждай.
– Не се обиждам. Значи си висял там цяла година и накрая си започнал да продаваш недвижими имоти на богаташи.
– Не, това стана по-късно.
Той срамежливо се засмя.
– Всъщност реших да стана писател – в колежа учих английска литература – и се опитах да напиша роман. Не ми трябваше много време, за да установя, че не ме бива. Накрая отидох да работя при майка. Тя така поиска.
Успокоих се. Гневът ми и без това до голяма степен беше демонстративен. Опитвах се да го загрея за по-сериозен разпит. И смятах, че вече е готов.
– Е, след като вече си чист и си признаваш всичко, Луис, разкажи ми за Реджи Кампо.
– Какво по-точно?
– Щеше да й платиш за секса, нали?
– Какво те кара да…
Накарах го да млъкне, като спрях отново и го сграбчих за единия ревер на скъпото му сако. Беше по-висок и по-едър от мен, обаче аз имах предимството в тоя разговор. Притисках го.
– Отговори на въпроса, мама му стара.
– Добре де, да, щях дай платя. Но как разбра?
– Защото съм адски печен адвокат. Защо не ми го каза още първия ден? Не разбираш ли колко сериозно променя това случая?
– Заради майка ми. Не исках майка ми да узнае, че… нали разбираш.
– Хайде да седнем, Луис.
Заведох го при една от дългите пейки до участъка. Там имаше много място и никой не можеше да ни чуе. Седнах в средата на пейката и той се настани от дясната ми страна.
– Майка ти изобщо не беше там, когато разговаряхме за делото. Струва ми се, че не беше и когато приказвахме за Калифорнийския университет.
– Обаче Сесил беше, а той й казва всичко.
Кимнах и мислено си отбелязах отсега нататък напълно да отрежа достъпа на Сесил Добс до информация по делото.
– Добре, мисля, че разбирам. Но докога щеше да си мълчиш? Не виждаш ли, че това променя всичко?
– Да не съм адвокат!
– Нека ти обясня накратко системата, Луис. Знаеш ли какъв съм аз? Неутрализатор. Работата ми е да неутрализирам аргументите на прокурора. Да взема абсолютно всяко едно доказателство и да измисля как да го елиминирам. Представи си ме като някой от уличните жонгльори по тротоарите във Венис. Виждал ли си ония момчета, дето въртят на малки пръчки цял куп чинии?
– Да, струва ми се. Отдавна не съм ходил там.
– Няма значение. Жонгльорът поставя по една чиния върху всяка пръчка и започва да върти чиниите, така че да не падат. Едновременно завърта адски много и обикаля от една на друга, като не оставя нито една да падне на земята. Чат ли си?
– Да. Разбирам.
– Е, това са аргументите на прокуратурата, Луис. Цял куп въртящи се чинии. И всяка една от тях е отделно доказателство срещу теб. Моята работа е да спра всяка чиния и да я ударя толкова силно в земята, че да се строши и повече да не може да се използва. Ако в синята чиния е кръвта на жертвата по ръцете ти, трябва да измисля как да я строша. Ако в жълтата чиния е ножът с твоите кървави пръстови отпечатъци, пак трябва да я строша тая пущина. Да ги неутрализирам. Разбираш ли?