Кимнах, обаче исках да узная още.
– Знаеш ли какво? Сигурно си изпила достатъчно гинес за един Свети Патрик. Какво ще кажеш да се измъкнем от тук и да си намерим нещо за хапване?
– Защо, за да продължиш да ме разпитваш за делото ли?
– Не, за да поговорим за дъщеря си.
Тя присви очи.
– Случило ли се е нещо?
– Поне аз не знам. Но исках да поприказваме за нея.
– Къде ще ме заведеш на вечеря?
Споменах един скъп италиански ресторант на „Вентура“ в Шърман Оукс и погледът й се стопли. Бяхме ходили там да празнуваме годишнини от сватбата и нейното забременяване. Апартаментът ни, в който Маги продължаваше да живее, се намираше на „Дикенс“, само на няколко преки оттам.
– Мислиш ли, че ще успеем да вечеряме там за един час? – усъмни се бившата ми жена.
– Ако тръгнем веднага и поръчаме нещо наслуки.
– Дадено. Чакай да се сбогувам набързо.
– Аз ще карам.
И добре, че карах аз, защото тя не вървеше много стабилно. Трябваше да се придвижим до линкълна хълбок до хълбок, после й помогнах да се настани на седалката.
Потеглих по „Ван Найс“ на юг към „Вентура“. След малко Маги бръкна под себе си и извади кутията на компактдиска, върху която седеше. Беше на Ърл. Един от дисковете, които слушаше на стереоуредбата на колата, докато аз бях в съда. Така пестеше батериите на емпетри плеъра си. Дискът беше на един изпълнител на мръсен южняшки рап, Лудакрис.
– Нищо чудно, че ми беше толкова неудобно – рече тя. – Това ли слушаш, докато се придвижваш от един съд в друг?
– Всъщност не. На Ърл е. Напоследък той ме вози. Лудакрис не ми е точно по вкуса. Повече си падам по старата школа. Тупак, Дре, нещо от тоя род.
Маги се засмя, защото си мислеше, че се майтапя. След няколко минути минахме по тясната уличка, която водеше до вратата на ресторанта. Момчето отпред взе колата и ние влязохме. Момичето на входа ни позна и ни посрещна така, като че ли от предишното ни идване са минали само две седмици. Всъщност сигурно наистина бяхме ходили там неотдавна, само че и двамата с други партньори.
Поръчах бутилка червено вино и двамата си взехме спагети, без да гледаме менюто. Прескочихме салатите и предястията и казахме на келнера да ни донесе храната веднага. След като се отдалечи, аз си погледнах часовника и видях, че имаме още четирийсет и пет минути. Предостатъчно време.
Гинесът започваше да я хваща. Усмихваше ми се лукаво, което ми подсказваше, че е пияна. Красиво пияна. Никога не ставаше кофти, когато се наквасеше. Винаги ставаше помила. Сигурно така си бяхме направили дете.
– Може би трябва да прескочиш виното – посъветвах я. – Иначе ще се наложи аз да те нося.
– Ти мен не ме мисли. Ще дам да ме носи който си поискам.
Усмихна ми се и аз й се усмихнах в отговор.
– Е, как си, Холър? Честно?
– Добре. А ти? Честно?
– Никога не съм била по-добре. Преживя ли вече Лорна?
– Да, даже сме приятелчета.
– А с теб какви сме?
– Не знам. Понякога сме противници, предполагам.
Тя поклати глава.
– Не можем да бъдем противници, щом не можем и двамата да работим по едни и същи дела. Пък и аз винаги се озъртам за теб. Като например с оня боклук Корлис.
– Мерси за опита, обаче той все пак направи каквото можа.
– Просто не уважавам прокурор, който използва затворнически доносник. Няма значение, че твоят клиент е още по-голям боклук.
– Той не пожела да ми разкрие точно какво според Корлис е казал моят човек.
– Какви ги говориш?
– Каза само, че имал доносник. Не ми разкри какво е казал.
– Не е честно.
– И аз така казах. Това е част от следствените материали, обаче съдията по делото ще бъде определен чак след повдигането на обвинение в понеделник. Точно както ти ме предупреди. Той не играе честно.
Лицето й се зачерви. Бях натиснал нужните бутони и я бях разгневил. За Маги единствено възможна беше честната победа. Тъкмо затова толкова я биваше в работата й.
Седяхме в края на пейката, която обточваше задната стена на ресторанта. Бяхме от двете страни на един ъгъл. Тя се наведе към мен, ала прекалено рязко и двамата си чукнахме челата. Маги се засмя и пак опита. После тихо заговори.
– Той каза, че попитал твоя човек за какво са го прибрали и оня отговорил: „Задето дадох на една курва точно каквото заслужаваше“. Твоят клиент му рекъл, че я ударил още щом отворила вратата.
Тя се дръпна назад, пак прекалено бързо – очевидно й се виеше свят.
– Добре ли си?
– Да, но може ли да сменим темата? Не искам повече да говоря за това. На света има адски много гадняри и това ме вбесява.