– Още щом ме пуснат на телефона.
– Звучи добре, Харълд. Ще кажа на някой шериф, че се налага да се обадиш. Телефонирай, после стой мирен и ще се видим идващата седмица. Ще задвижим нещата.
Бързо се запътих към изхода. Не обичам затворите. Не съм сигурен защо. Вероятно защото понякога границата е почти незабележима. Границата между адвокат на престъпници и адвокат престъпник. Понякога се чудя от коя страна на решетките се намирам. Винаги ми се е струвало цяло чудо, че излизам оттам, откъдето съм влязъл.
3
В коридора пред съдебната зала включих мобилния си и се обадих на своя шофьор, за да го предупредя, че излизам. После проверих телефонния си секретар и открих съобщения от Лорна Тейлър и Фернандо Валенцуела. Реших да им се обадя от колата.
Ърл Бригс, шофьорът ми, вече беше докарал линкълна отпред. Ърл не слизаше да ми отваря вратата, нищо подобно. Имахме уговорка само да ме вози, докато си изработи хонорара, който ми дължеше, задето му бях уредил условна присъда за продажба на кокаин. Плащах му по двайсет кинта на час, обаче задържах половината. Парите не бяха точно толкова, колкото беше печелил от търговията с дрога, но пък работата бе безопасна, законна и щеше да изглежда добре в биографията му. Ърл твърдеше, че искал да се поправи, и аз му вярвах.
Когато се приближих, чух ритъма на хип-хоп да пулсира иззад затворените прозорци. Ърл обаче изключи музиката още щом протегнах ръка към вратата. Вмъкнах се отзад и му казах да потегли за Ван Найс.
– Какво слушаше? – попитах го.
– Хм, Три Сикс Мафия.
– Мръсни южняци, а?
– Точно.
През годините бях усвоил фините разлики, регионални и други, в рапа и хипхопа. Повечето ми клиенти слушаха такава музика и мнозина от тях основаваха жизнените си стратегии на нея.
Пресегнах се, вдигнах кутията от обувки, пълна с касети, и избрах една наслуки. Това бяха записите по делото на Бойлстън. Записах номера на касетата и часа в малкия дневник, който държах в кутията. Подадох касетата през облегалката на Ърл и той я пъхна в касетофона на таблото. Нямаше нужда да му казвам, че искам да я пусне съвсем тихо, почти като уличен шум. Момчето беше при мен от три месеца. Знае си работата.
Роджър Бойлстън бе един от малцината ми клиенти, назначени от съда. Предстоеше да му предявят най-различни федерални обвинения в наркотрафик. От Службата за контрол на наркотичните вещества бяха подслушвали телефоните му и това бе довело до неговия арест и конфискуването на шест кила кокаин, които възнамерявал да разпространи чрез мрежа от дилъри. Имаше купища записи – над петдесет часа телефонни разговори. Бойлстън приказваше с много хора за това какво пристига и кога да го очакват. Делото се очертаваше като детска играчка за обвинението. Бойлстън щеше да влезе задълго и аз не можех да сторя почти нищо, освен да преговарям за сделка и да разменя съдействието на клиента си срещу по-малка присъда. Само че това нямаше значение. Важни за мен бяха записите. Бях поел делото заради тях. Федералните власти щяха да ми платят за изслушването на записите по подготовката на защитата на клиента ми. Това означаваше, че преди всичко да бъде уредено, ще получа от него и властите хонорар минимум за петдесет часа. Затова гледах касетите да се въртят постоянно винаги когато се возех с линкълна. Исках да съм сигурен, че ако се наложи да поставя длан върху Библията и да се закълна, че ще говоря истината, с чиста съвест да мога да кажа, че съм прослушал и последната касета, за която взимам пари от Чичо Сам.
Първо се обадих на Лорна Тейлър. Лорна организира делата, които поемам. Телефонът, който фигурира в рекламата ми, заемаща половин страница в телефонния указател, и на трийсет и шест автобусни спирки, пръснати из квартали с висока престъпност в южната и източната част на окръга, звъни в офиса, който всъщност е втората спалня в нейния апартамент на Кингс Роуд в Западен Холивуд. Адресът, който съм дал в Калифорнийската адвокатска колегия и съда, е същият апартамент.
Лорна е първият буфер. За да стигне до мен, човек трябва да мине през нея. Малцина получават номера на мобилния ми и Лорна стои на портата. Тя е строга, интелигентна, професионална и красива. Напоследък обаче се уверявам в последното само около веднъж месечно, когато я водя на обед и подписвам сметки – тя ми е и счетоводителка.
– Адвокатска кантора – отговори тя, когато й се обадих.
– Извинявай, още бях в съда – обясних аз защо не съм вдигнал. – Какво има?
– Чул си се с Вал, нали?
– Да. В момента пътувам за Ван Найс. Поемам делото в единайсет.