Окръжният прокурор лично съобщи ДНК резултатите на пресконференция и обяви, че ще поиска смъртно наказание за Менендес. Той прибави, че детективите са открили и трима свидетели, които видели задържания да хвърля нож в река Лос Анджелис. Въпреки че търсили на дъното, оръжието не било намерено. И все пак той определи свидетелските показания като солидни – тримата бяха съквартиранти на Менендес.
Поради аргументите на прокуратурата и опасността от смъртно наказание реших, че защитата тип О’Джей Симпсън ще бъде прекалено рискована. Като използвах Фернандо Менендес за преводач, аз отидох във ваннайския затвор и заявих на Хесус, че единствената му надежда е да приеме сделката, която предлагаше прокуратурата. Ако се признаеше за виновен в убийството, щях да му издействам доживотна присъда с възможност за условно освобождаване. Казах му, че ще излезе след петнайсет години. Казах му, че няма друг начин.
Двамата братя се разплакаха и ме умоляваха да измисля нещо друго. Хесус твърдеше, че не е убил Марта Рентерия. Излъгал детективите, за да предпази Фернандо, който му дал парите след успешни продажби на хероин през последния месец. Смятал, че ако разкрие щедростта на брат си, полицията ще го разследва и може да го арестува.
Братята искаха да поразровя случая. Хесус ми каза, че Рентерия имала още ухажори оная вечер в „Кобра Рум“. Платил й толкова голяма сума, защото трябвало да се конкурира с друг кандидат за нейните услуги.
Накрая Хесус призна, че наистина хвърлил нож в реката, обаче причината за това била, че просто се уплашил. Това не било оръжието на убийството, а просто нож, който използвал в почасовата работа, на която се хващал в Пакойма. Приличал на ножа, който описвали по испаноезичния канал, и той се отървал от него, преди да отиде в полицията, за да оправи нещата.
Изслушах ги и после им заявих, че техните обяснения нямат значение. Важни бяха само резултатите от ДНК анализите. Хесус имаше избор. Можеше да приеме петнайсет години или да отиде на процес и да рискува да получи смъртна или доживотна присъда, без право на условно освобождаване. Напомних му, че е още млад. Можеше да излезе на четирийсет. Щеше да може да си поживее.
Тръгнах си от срещата в затвора със съгласието на Хесус Менендес да приема сделката. Видях го само още веднъж. На изслушването, когато се призна за виновен и съдията произнесе присъдата, седях до него и го напътствах по време на процедурата. Отначало го закараха в „Пеликан Бей“, после го преместиха в „Сан Куентин“. Бях чул по затворническите канали, че пак са гепили брат му, тоя път за употреба на хероин. Само че не ми се обади. Обърна се към друг адвокат и това изобщо не ме учуди.
Седнал на пода в склада, разтворих доклада от аутопсията на Марта Рентерия. Търсех две конкретни неща, на които по-рано сигурно никой друг не беше обърнал сериозно внимание. Делото беше приключено. И вече не интересуваше никого.
Първото представляваше част от доклада за петдесет и трите прободни рани, нанесени на жертвата по време на атаката върху собственото й легло. Под заглавието „Описание на раните“ неизвестното оръжие се описваше като нож с острие, не по-дълго от тринайсет и не по-широко от два и половина сантиметра, дебело три милиметра. В доклада се отбелязваше и разкъсването на кожата в горния край на раните, което показваше, че острието на ножа е било неравно, за да нанесе максимални щети и при проникване в плътта, и на излизане от нея. Дължината му предполагаше, че оръжието е сгъваем нож.
Текстът се придружаваше от приблизителна скица, изобразяваща очертанието на острието без ръкохватка. Изглеждаше ми познато. Придърпах куфарчето си от пода и го разтворих. От следствените материали на прокуратурата извадих снимката на сгъваемия нож с гравираните върху острието инициали на Луис Рулей. Сравних острието със скицата в доклада за аутопсията. Не отговаряше точно, но адски много приличаше.
Потърсих анализа на оръжието и препрочетох същия абзац, който предишния ден бях прочел и по време на срещата в офиса на Рулей. Ножът се описваше като изработен по поръчка „Черна нинджа“, с тринайсетсантиметрово острие, широко два и половина сантиметра и дебело три милиметра – същите размери като неизвестния нож, с който бяха убили Марта Рентерия. Ножът, който се предполагаше, че Хесус Менендес е хвърлил в река Лос Анджелис.
Знаех, че тринайсетсантиметровото острие не е уникално. Нямаше нищо категорично, обаче инстинктът ми подсказваше, че се приближавам към нещо. Опитвах се да не допусна паренето в гърдите и гърлото ми да ме разсейва. Опитвах се да остана съсредоточен. Продължих. Трябваше да потърся конкретна рана, но не исках да разглеждам снимките в края на доклада, снимките, които безпристрастно документираха ужасяващо насиленото тяло на Марта Рентерия. Вместо това отворих на страницата, на която един до друг бяха скицирани два човешки силуета, единият изглед отпред, другият отзад. На тях патологът беше обозначил и номерирал раните на жертвата. Имаше номера само по изгледа отпред. Точки от първа до петдесет и трета. Приличаше на някаква страховита игра „свържи точките“ и не се съмнявах, че Кърлин или друг детектив, търсещ следи в дните преди появата на Менендес, ги е свързал с надеждата убиецът да е оставил инициалите си или друг отвратителен знак.