На гишето в гаража подадох квитанцията си на мъж с червено яке и докато чаках да докарат линкълна, проверих съобщенията.
Бях получил общо три, всички по време на едночасовия полет от Сан Франциско. Първото беше от Маги Макфърсън:
– Майкъл, просто исках да ти се обадя и да ти кажа, че съжалявам за сутрешното си поведение. Честно казано, бях сърдита на самата себе си за някои неща, които ти казах снощи, и за някои свои постъпки. Изкарах си го на теб, а не биваше. Хмм, ако искаш да изведеш Хейли утре или в неделя, тя много ще се радва и кой знае, може и аз да дойда. Така или иначе, обади ми се.
Не ме наричаше Майкъл често, даже когато бяхме женени. Беше от ония жени, които ти викат на фамилия и я превръщат в гальовно име. Естествено, ако искаше. Винаги ми казваше Холър. Още от деня, в който се запознахме на опашката пред детектора за метал на входа на наказателния съд. Отиваше на стаж в прокуратурата, а аз имах повдигане на обвинение за шофиране в нетрезво състояние.
Записах съобщението, за да си го прослушвам от време навреме, и продължих със следващото. Очаквах да е от Левин, обаче автоматичният глас съобщи номер с код 310. После чух гласа на Луис Рулей:
– Аз съм, Луис. Само проверявам. Просто след вчера се чудех какво е положението. Освен това искам да ти кажа нещо.
Натиснах бутона за изтриване и изслушах третото, последно съобщение. То вече беше от частния детектив.
– Ей, шефе, врътни една жица. Имам едно-друго за Корлис. Той всъщност се казва Дуейн Джефри Корлис. Боцка се, освен това е доносничил още два пъти тук, в Лос Анджелис. Нищо ново, а? Така или иначе, арестували го за кражба на велосипед, който сигурно възнамерявал да размени за малко мексикански хероин. Пазарил се да донесе за Рулей срещу деветдесетдневна програма в окръжния пандиз. Така че няма да можем да се докопаме до него и да разговаряме, освен ако не го поискаш от съдията. Доста хитър ход от страна на прокурора. Както и да е, продължавам да го проучвам. В интернет попаднах на нещо във Финикс, което изглежда адски добре за нас, ако е същият тип. Нещо, което ще му натрие носа. Би трябвало да успея да го потвърдя до понеделник. Така че засега е това. Звънни ми през уикенда. Ще си бъда вкъщи.
Изтрих съобщението и затворих мобилния.
– И това стига – измърморих под нос.
Щом знаех, че Корлис е наркоман, нямах нужда от нищо повече. Разбирах защо Маги не му е повярвала. Наркоманите, особено хероиновите наркомани, бяха най-отчаяните и неблагонадеждни хора, на които човек можеше да се натъкне в машината. Ако имаха възможност, щяха да доносничат и против собствените си майки, за да получат следващата инжекция или да се уредят в поредната метадонова програма. Абсолютно всички бяха лъжци и абсолютно всички с лекота можеха да бъдат изобличени като такива в съда.
Обаче бях озадачен от действията на прокуратурата. Името Дуейн Корлис не се споменаваше в следствените материали, които бях получил от Минтън. И все пак ходовете на прокурора предполагаха, че ще го привлече като свидетел. Беше го включил в тримесечна програма, за да го защити. За това време процесът на Рулей щеше да мине и да замине. Дали криеше Корлис? Или просто поставяше доносника на лавицата в килера, за да знае точно къде е, в случай че опре до неговите показания? Явно действаше с убеждението, че аз не подозирам за това. И ако на Маги Макфърсън не й се беше изплъзнало от езика, наистина нямаше да знам. И въпреки това ходът му беше опасен. Съдиите не гледат с добро око на прокурори, които толкова открито пренебрегват правилата за следствените материали.
Това ме наведе на мисълта за евентуална защитна стратегия. Щом Минтън беше достатъчно глупав да се опита да използва Корлис в процеса, може би изобщо нямаше да възразя срещу нарушението на правилата за следствените материали. Може би щях да го оставя да изправи хероиновия наркоман на свидетелската катедра, за да имам възможността да го разкъсам на парченца като ненужна квитанция пред съдебните заседатели. Всичко щеше да зависи от това какво ще открие Левин. Възнамерявах да му кажа да продължи да се рови в миналото на Дуейн Джефри Корлис. Да стигне до самото дъно.
Замислих се също за това, че Корлис е включен в програма в окръжния затвор. Левин грешеше, Минтън също, ако си мислеха, че не мога да се добера до неговия свидетел зад решетките. По една случайност клиентката ми Глория Дейтън също се намираше там, след като я бях уредил в програма, защото беше издала свой клиент и наркодилър. Въпреки че в окръжния осъществяваха много такива програми, имаше вероятност тя да участва в групови терапевтични сеанси или даже да се храни заедно с Корлис. Може и да не успеех да се добера до самия него, ала като адвокат на Дейтън, имах достъп до нея, а тя на свой ред можеше да му предаде съобщение.