– Това е Холивуд, готин – подхвърли Левин. – Трябва да има шоу.
– Е, шоуто харесало на Хесус Менендес. Бил получил хиляда и сто долара от брат си, наркодилъра, и си паднал по Марта Рентерия. Може би защото била единствената стриптийзьорка по-ниска от него. Може би защото му говорела на испански. След нейното изпълнение двамата седнали, поприказвали и после тя пообиколила наоколо, върнала се и той съвсем скоро установил, че се конкурира с друг тип в клуба. Хесус го прецакал, като й предложил пет стотака, за да отиде с нея в дома й.
– Обаче не я убил.
– Ъхъ. Последвал я с колата си. Отишъл там, правил секс, изхвърлил презерватива в тоалетната, избърсал си хуя в пешкира и се прибрал вкъщи. Историята започва след неговото заминаване.
– Истинският убиец.
– Истинският убиец чука на вратата, може би се преструва на Хесус, който е забравил нещо. Тя му отваря. Или може да са имали уговорка. Рентерия очаква почукването и отваря вратата.
– Мъжът от клуба, така ли? Оня, срещу когото наддавал Менендес?
– Точно. Той влиза, удря я няколко пъти, за да я омаломощи, после вади сгъваемия си нож и го опира в гърлото й, докато я води към спалнята. Да ти звучи познато? Само че тя не е извадила късмет като Реджи Кампо две години по-късно. Оня тип я мята на леглото, слага си презерватив и й се качва. Сега ножът е от другата страна на гърлото й и той го държи, докато я изнасилва. И след като свършва, я убива. Намушква я с ножа много пъти. Излишно много. Избива нещо от болния си гаден ум, докато го прави.
Донесоха второто ми мартини. Взех го направо от ръката на сервитьорката и го преполових на един дъх. Тя попита дали сме приключили със салатите и двамата дадохме знак да ги отнесе недокоснати.
– Пържолите ви идват веднага – осведоми ни жената. – Или искате да ги изхвърля в боклука, за да ви спестя времето?
Погледнах я. Усмихваше се, обаче бях толкова увлечен в разказа, че не чух какво ми говори.
– Няма значение – прибави сервитьорката. – Веднага ще ги донеса.
Върнах се към историята. Левин мълчеше.
– После убиецът разчиства след себе си. Не бърза, защо да го прави, тя никъде няма да му избяга, няма да повика никого. Избърсва целия апартамент, за да унищожи всички пръстови отпечатъци, които може да е оставил. Така избърсва и отпечатъците на Менендес. Това ще изглежда зле за моя човек, когато по-късно отива в полицията и обяснява, че е човекът от скиците, обаче не е убил Марта. Те ще го погледнат и ще го попитат: „Тогава защо си носил ръкавици, когато си бил там?“
Левин поклати глава.
– Божичко, ако е вярно…
– Не бой се, вярно е. Менендес си намира адвокат, който веднъж е свършил добра работа за брат му, обаче тоя адвокат не може да познае невинния, даже да го срита в ташаците. Тоя адвокат мисли само за пазарлъци. Даже и не пита хлапето дали го е извършило. Просто го приема за даденост, защото имат тъпата му ДНК по пешкира и свидетелите, дето са го видели да хвърля ножа. Адвокатът се залавя за работа и урежда най-добрата сделка, на която е способен. И даже е много горд с това, защото ще спаси Менендес от отделението на смъртниците и ще му гарантира възможност някой ден да го пуснат предсрочно. Та отива той при Менендес и трясва чукчето. Кара го да приеме сделката, да се изправи в съда и да се признае за виновен. После Хесус отива в пандиза и всички са доволни. Прокуратурата, защото е спестила пари за процес, роднините на Марта Рентерия, защото не се налага да се явяват на процес с всички ония снимки от аутопсията и приказки, че щерка им танцувала гола и водела мъже вкъщи за пари. Адвокатът също е доволен, защото го дават по телевизията заради делото най-малко шест пъти, плюс това, че е спасил поредния клиент от отделението на смъртниците.
Пресуших чашата и се озърнах наоколо за сервитьорката. Исках още едно.
– Хесус Менендес влиза зад решетките съвсем млад. Видях го преди няколко часа и от двайсет и шест е станал на четирийсет. Той е дребосък. Знаеш какво се случва с дребосъците там.
Бях вперил поглед право надолу, в масата пред себе си, когато пред очите ми се появи овална чиния с цвъртяща пържола и димящ картоф. Погледнах сервитьорката и й казах да ми донесе още едно мартини. Без да прибавя „моля“.
– Я по-спокойно – рече Левин, след като тя се отдалечи. – В окръга едва ли има ченге, което да не се изкефи тотално, ако му се отдаде възможност да те арестува за шофиране в нетрезво състояние.