– Знам, знам. Това е последното. И ако ми дойде много, Няма да карам. Тук отпред винаги има таксита.
Реших, че храната може да ми помогне, отрязах парче пържола и го сдъвках. После си взех от хляба със сирене, завит със салфетка в кошничката, ала той беше изстинал. Пуснах го в чинията си и оставих вилицата.
– Виж, знам, че се самообвиняваш, обаче забравяш нещо – каза Рол.
– Нима? И какво?
– Положението му. Очаквала го е отровната инжекция, мой човек, и делото е било предрешено. Тогава ти не си се възползвал от моите услуги, защото не е имало какво да се направи. Спасил си го от инжекцията. Това ти е била работата и ти си я свършил идеално. Сега си мислиш, че знаеш точно какво се е случило. Не можеш да се самообвиняваш за нещо, което навремето не си знаел.
Вдигнах ръка, за да го накарам да млъкне.
– Човекът беше невинен. Трябваше да го видя. Трябваше да направя нещо. А вместо това аз си свърших обичайната работа и извървях цялата процедура със затворени очи.
– Дрън-дрън.
– Не, не е дрън-дрън.
– Добре, да се върнем към историята. Кой е вторият мъж, който дошъл в апартамента й?
Отворих куфарчето си и бръкнах вътре.
– Днес отидох в „Сан Куентин“ и показах на Менендес шест снимки. Полицейски фотоси на мои клиенти. Главно бивши клиенти. Той посочи една от тях за по-малко от десет секунди.
Хвърлих полицейската снимка на Луис Рулей върху масата. Тя се приземи с лицето надолу. Левин я вдигна, погледа я няколко секунди, после я остави върху покривката с лицето нагоре.
– Ще ти покажа още нещо – продължих.
Пак пъхнах ръка в куфарчето и извадих двете сгънати фотографии на Марта Рентерия и Реджи Кампо. Озърнах се наоколо, за да се уверя, че сервитьорката не се кани да ми донесе мартинито, и му ги подадох през масата.
– Нещо като пъзел – поясних аз. – Постави ги една до друга и виж какво ще получиш.
Левин събра едно лице от двете половини и кимна, когато разбра значението. Убиецът – Рулей – се насочваше към жени, които отговарят на желания от него модел или психологически профил. После му показах скицата на оръжието в доклада за аутопсията на Рентерия и му прочетох описанието на двете принуждаващи рани, открити върху гърлото й.
– На оня запис от бара, който намери ти – заявих аз. – На него се вижда убиец в действие. И той като теб е забелязал, че господин Хикс е левак. Затова, когато нападнал Реджи Кампо, я ударил с лявата си ръка и после опрял ножа в гърлото й пак с лявата. Тоя тип си знае работата. Видял е възможност и я е използвал. Реджи Кампо е най-голямата късметлийка на света.
– Смяташ, че има и още ли? Още убийства, искам да кажа.
– Възможно е. Тъкмо това искам да провериш. Издири всички убийци с ножове през последните няколко години. Убийци на жени. После по снимките на жертвите виж дали физическият им профил е сходен. И не се занимавай само с неразкритите дела. Предполагаше се, че убийството на Марта Рентерия е сред разкритите.
Левин се наведе напред.
– Виж, мой човек, аз не мога да хвърля такава мрежа като полицията. Трябва да използваш ченгетата. Или се обърни към ФБР. Те си имат специалисти по серийните убийци.
Поклатих глава.
– Не мога. Той ми е клиент.
– И Менендес ти е клиент. Трябва да го измъкнеш.
– Работя по въпроса. Тъкмо затова искам да свършиш тая работа, Миш.
И двамата знаехме, че винаги му викам Миш, когато искам нещо, надхвърлящо границите на служебните ни отношения и навлизащо в дружбата, която се криеше под тях.
– А какво ще кажеш за наемен убиец? – попита Левин. – Той ще ни реши проблема.
Кимнах. Знаех, че се майтапи.
– Да, става – отвърнах. – Това ще направи света по-приятно място. Обаче сигурно няма да помогне на Менендес.
Рол пак се наведе напред. Сега изглеждаше сериозен.
– Ще направя каквото мога, Мик, но смятам, че това не е правилният начин. Можеш да обявиш конфликт на интереси и да се откажеш от Рулей. И тогава да се захванеш с освобождаването на Менендес от пандиза.
– Въз основа на какво да го освободя?
– Въз основа на разпознаването на мъжа на снимката. Това е солиден аргумент. Той изобщо не познава Рулей, а ето, че направо го избира от шестте фотографии.
– Кой ще повярва? Аз съм негов адвокат! Никой, от ченгетата до комисията по предсрочно освобождаване, няма да повярва, че не съм го инсценирал. Това са само предположения, Рол. И двамата знаем, че е истина, обаче абсолютно нищо не можем да докажем.
– Ами раните? Могат да свържат ножа от делото Кампо с раните на Марта Рентерия.
Поклатих глава.
– Кремирали са я. Сега разполагат само с описанията и снимките от аутопсията. Доказателствата няма да бъдат убедителни. Не е достатъчно. Пък и не мога да допусна да видят, че тръгвам срещу собствения си клиент. Щом тръгвам срещу един, значи тръгвам срещу всички. Така ще изгубя цялата си клиентела. Трябва да измисля нещо друго.