– Мислех за уговорката ни за хонорара и за трудностите, които възникват в това дело – заяви Рулей. – Честно казано, Мик, смятам, че не получаваш достатъчно. Затова искам да се договорим за нов хонорар. Ще ти платя цялата вече уговорена сума, преди да започне процеса. Но сега ще прибавя и допълнителна премия. Когато съдебните заседатели ме обявят за невинен в извършването на онова отвратително престъпление, хонорарът ти автоматично ще се удвои. Ще ти напиша чека в линкълна, на връщане от съда.
– Много мило от твоя страна, Луис, но Калифорнийската адвокатска колегия не позволява адвокатите да приемат премии в зависимост от резултатите. Не мога да приема. Предложението ти е повече от щедро, обаче не мога.
– Но Калифорнийската адвокатска колегия я няма тук, Мик. И не е нужно да го разглеждаме като премия в зависимост от резултата. Това е просто част от хонорара. Защото, в края на краищата, ти ще ме защитиш успешно, нали така?
Той втренчено ме изгледа и аз прочетох заплахата в очите му.
– В съда никога няма гаранции. Нещата винаги могат да се развият зле. Но все пак смятам, че перспективите са оптимистични.
Лицето на Рулей бавно се отпусна в усмивка.
– Какво мога да направя, за да изглеждат още по-оптимистични?
Спомних си за Реджи Кампо. Все още жива и готова да се яви на процес. Нямаше си представа срещу кого се кани да даде показания.
– Нищо – отвърнах. – Просто кротувай и чакай. Не измисляй никакви шантави идеи. Делото се очертава успешно и всичко ще бъде наред.
Луис не отговори. Исках да го отдалеча от мислите за опасността, която представлява Реджи Кампо.
– Обаче се появи още нещо – продължих.
– Нима? Какво?
– Подробностите не са ми известни. Моят източник не можеше да ми даде повече сведения. Но изглежда, че прокуратурата има доносник от затвора. Нали не си приказвал с никого за делото, когато беше вътре? Спомняш ли си, тогава ти казах да не разговаряш с никого?
– И не съм. Който и да е той, лъже.
– Повечето доносници са лъжци. Просто исках да се уверя. Ще се справя с това, когато се наложи.
– Добре.
– Още нещо. Разговаря ли с майка си за нападението в оная къща? Трябва да подготвим защитата ти и да обясним защо си носил нож.
Рулей сви устни, ала не отговори.
– Искам да поработиш по тоя въпрос. Може да се окаже много важно да го установим солидно пред съдебните заседатели. Възможно е също това да насочи съчувствието към теб.
Той кимна. Виждаше пламъчето.
– Нали ще я питаш?
– Да. Обаче няма да е лесно. Тя не съобщи за случая. Не го е разкрила на никой друг, освен на Сесил.
– Нейните показания са ни нужни. После може да накараме Сесил да свидетелства, за да потвърди. Не е безспорно като полицейски доклад, обаче ще се получи. Тя ни е нужна, Луис. Мисля, че ако даде показания, ще ги убеди. Съдебните заседатели са като стари жени.
– Добре.
– Казвала ли ти е как е изглеждал изнасилвачът, на каква възраст е бил, такива неща?
Луис поклати глава.
– Не можеше да определи. Той носел скиорска шапка и очила. Нахвърлили се още щом влязла в къщата. Криел се зад вратата. Действал много бързо и жестоко.
Гласът му трепереше, докато го описваше. Озадачих се.
– Нали каза, че изнасилвачът бил евентуален клиент, с когото майка ти трябвало да се срещне там? – попитах. – Сега излиза, че вече е бил вътре, така ли?
Рулей срещна погледа ми.
– Да. Някак си успял да влезе и я чакал. Било е ужасно.
Кимнах. В момента не исках да задълбавам повече. Исках да напусне дома ми.
– Виж, мерси за предложението, Луис. А сега, извини ме, но искам да си легна. Имах тежък ден.
Посочих със свободната си ръка към коридора, който водеше към предната част на къщата. Рулей се изправи и се насочи към мен. Отстъпих заднешком в коридора и влязох в спалнята. Стисках ножа зад гърба си, готов за атака. Обаче той ме подмина без инциденти.
– Освен това утре трябва да забавляваш дъщеря си – рече Луис.
Това ме вцепени. Беше слушал разговора с Маги. Не отговорих. Той обаче продължи.
– Не знаех, че имаш дъщеря, Мик. Трябва да е чудесно.
И усмихнато се озърна назад към мен, докато се отдалечаваше по коридора.
– Красавица е.
Инерцията ми се превърна в ускорение. Излязох в коридора и тръгнах подире му. Гневът ми се разгаряше с всяка крачка. Здраво стиснах ножа.
– Откъде знаеш как изглежда тя?
Рулей спря, аз също. Той погледна ножа в ръката ми и вдигна очи към лицето ми.