– От снимката й на бюрото ти – спокойно отвърна моят клиент.
Бях забравил снимката. Малка снимка в рамка на Хейли, която се вози в чаена чаша на въртележка в Дисниленд.
– А…
Луис се усмихна. Знаеше какво си мисля.
– Лека нощ, Мик. Приятно прекарване утре с дъщеря ти. Сигурно не я виждаш достатъчно често.
После се обърна, прекоси дневната и отвори входната врата. Преди да излезе, пак ме погледна.
– Имаш нужда от добър адвокат. За да ти извоюва попечителство.
– Не. Тя е по-добре при майка си.
– Лека нощ, Мик. Мерси за разговора.
– Лека нощ, Луис.
Приближих се, за да затворя вратата.
– Чудесна гледка – отбеляза Рулей от предната веранда.
– Да – потвърдих аз, затворих и заключих вратата.
Останах там с ръка на бравата в очакване да чуя стъпките му по стъпалата към улицата. Ала след няколко секунди той почука на вратата. Затворих очи, приготвих ножа и отворих. Рулей протегна ръка. Отстъпих назад.
– Ключът ти – рече той. – Помислих си, че трябва да ти го дам.
Взех го от протегнатата му длан.
– Благодаря.
– За нищо.
За втори път затворих и заключих вратата.
Вторник, 12 април
22
Денят започна по-добре, отколкото можеше да желае един адвокат. Нямах да ходя в съда, нито да се срещам с клиенти. Спах до късно, сутринта прочетох вестника от кора до кора, имах билет за ложа за мача, с който „Лос Анджелис Доджърс“ откриваха бейзболния сезон. Това беше стара адвокатска традиция. Бях получил билета от Рол Левин, който водеше на мача петима от адвокатите, с които работеше, като жест на благодарност за съвместната им дейност. Бях сигурен, че другите ще мърморят и ще се оплакват, задето съм монополизирал Левин, готвейки се за процеса на Рулей. Обаче това изобщо нямаше да ме обезпокои.
Намирахме се в привидно мудния период преди процеса, когато машината се движи с уверена безшумна инерция. Процесът на Луис Рулей трябваше да започне след месец. Колкото повече наближаваше, толкова по-малко клиенти поемах. Имах нужда от време, за да се подготвя и разработя стратегията си. Въпреки че дотогава оставаха седмици, процесът най-вероятно щеше да бъде спечелен или загубен с информацията, която събирах в момента. За тая цел трябваше да разполагам с време. Поемах само дела на редовни клиенти – и то ако парите си ги бива и идват веднага.
Съдебният процес е като прашка. Ключът е в подготовката. По време на досъдебната част прашката се зарежда с подходящ камък и ластикът постепенно се опъва до крайност. Накрая го изстрелваш на процеса и той изхвърча безпогрешно към целта. А тя е оправдателната присъда. Улучваш тая цел само ако правилно си подбрал камъка и внимателно си опънал ластика колкото може повече.
Опъването беше дело главно на Левин. Той продължаваше да се рови в живота на участниците в делата „Рулей“ и „Менендес“. Бяхме замислили стратегия и план, които наричахме „двойна прашка“, защото имаше две цели. Не се съмнявах, че когато през май започне процесът, ще сме опънали ластика до крайност и ще бъдем напълно готови.
От своя страна, прокуратурата също ни помагаше да заредим прашката. През седмиците след повдигането на обвинение, папката със следствените материали ставаше все по-дебела в резултат на прииждащите доклади с анализи, извършването на още полицейски проверки и новите разкрития.
Сред по-важните нови разкрития беше разпознаването на господин Хикс, левака, с когото вечерта на атаката Реджи Кампо беше ходила в „Морганс“. Детективите от лосанджелиската полиция бяха успели да го разпознаят с помощта на записа, който бях предоставил на прокуратурата, показвайки снимката му на проститутки и придружителки, арестувани от Отдела за борба с порока. Господин Хикс се казваше Чарлз Талбот, познат на мнозина в търговията със сексуслуги като редовен клиент. Някои твърдяха, че притежавал или работел в денонощен магазин на Резида Булевард.
Според полицейските доклади, които получавах със следствените материали, детективите разпитали Талбот и установили, че вечерта на 6 март напуснал апартамента на Реджи Кампо малко преди десет и отишъл във вече споменатия денонощен магазин, на който бил собственик. Отишъл там, за да нагледа нещата и да отвори един шкаф за цигари, за който имал ключ само той. Записът от охранителните камери в магазина потвърдил, че е бил там от 22:09 до 22:51 и че е заредил касата с кутии цигари. В следственото обобщение Талбот се освобождаваше от отговорност, тъй като не участвал в събитията, случили се след неговото напускане на жилището на Кампо. Той бил само един от клиентите й.
Никъде в тези следствени материали не се споменаваше Дуейн Джефри Корлис, затворническият доносник, който се беше свързал с прокуратурата, за да изпее Луис Рулей. Минтън или беше решил да не го използва като свидетел, или го пазеше под прикритие само за изключителен случай. Бях склонен да приема второто. Прокурорът го беше включил в програма за наркомани. Нямаше да си направи труда, ако не искаше да го запази зад кулисите, но в готовност. Нямах нищо против. Минтън не знаеше, че Корлис е камък, който възнамерявам да заредя в прашката.