– Тя е изключително силна жена. Създала е тая фирма от нищо, а бизнесът с недвижими имоти тук е абсолютно безскрупулен. И тъкмо защото е толкова твърда дама, не мога да си представя, че няма да съобщи в полицията, че няма да поиска да заловят извършителя. Аз виждам хората по два начина. Или се подчиняват на принципа „око за око“, или „подложи си и другата буза“. Мери Уиндзор определено е от първата група и не си представям, че ще го запази в тайна, освен ако не пази извършителя. Казвам ти, мой човек, Рулей е въплъщение на злото. Не знам откъде идва това, нито как е започнало, обаче колкото повече го гледам, толкова повече виждам в него дявола.
Всичко това беше абсолютно поверително. Явно не можеше да се използва за защитата и трябваше да бъде скрито от следствените материали, затова на хартия бяха изложени малко от нещата, на които се натъкнахме с Левин. И все пак това бяха сведения, с които трябваше да съм запознат, за да взимам решения, да планирам процеса и да изиграя ролята си.
В 11:05, докато си слагах шапка на „Доджърс“ пред огледалото, домашният ми телефон иззвъня. Преди да отговоря, погледнах номера и видях, че е Лорна Тейлър.
– Защо ти е изключен мобилният? – попита тя.
– Защото съм в почивка. Нали ти казах, никакви разговори днес. Отивам на мача с Миш и вече трябва да тръгвам, за да се срещнем по-рано с него.
– Кой е Миш?
– Имам предвид Рол. Защо ме безпокоиш?
Казах го добродушно.
– Защото смятам, че би искал да бъдеш обезпокоен с това. Днес пощата пристигна малко рано и с нея дойде уведомление от Втори.
Втори областен апелативен съд разглеждаше всички дела в окръг Лос Анджелис. Това беше първото апелативно препятствие по пътя до Върховния съд. Ала се съмнявах, че Лорна ми се обажда, само за да ми съобщи, че съм изгубил обжалване.
– За кое дело?
Във всеки един момент обикновено обжалвах по четири-пет дела във Втори.
– Един от твоите Светци на пътя. Харълд Кейси. Печелиш!
Смаях се. Не от това, че печелех, а от бързината. Бях опитал да ускоря придвижването на обжалването. Бях приготвил документите, преди да издадат присъдата, и бях платил допълнително за експресни ежедневни дешифровки на стенограмите от процеса. Обжалвах още в деня след присъдата и поисках експресно преразглеждане. И въпреки това не очаквах нищо ново по делото Кейси поне два месеца.
Помолих Лорна да прочете становището и усмивката на лицето ми стана още по-широка. Заключението беше буквално преписано от моите аргументи. Тричленният съдийски състав се съгласяваше с мен чак до твърдението ми, че ниският полет на шерифския хеликоптер над ранчото на Кейси представлява нарушение на правото му на личен живот. Съдът анулираше присъдата му въз основа на това, че обискът, довел до откриването на хидропонната ферма за марихуана, е незаконен.
Сега прокуратурата трябваше да реши дали да съди пак Кейси, но, реалистично погледнато, и дума не можеше да става за нов процес. Нямаше да разполагат с никакви веществени доказателства, защото апелативният съд обявяваше всичко, намерено по време на обиска на ранчото, за неприемливо. Решението на Втори очевидно представляваше победа за защитата, а това не се случваше чак толкова често.
– Божичко, какъв ден за оня нещастник!
– Между другото, къде е той? – попита Лорна.
– Може още да е в разпределителния център, обаче го местят в „Коркоран“. Ето какво ще сториш. Направи десетина ксерокопия на решението, постави ги в плик и ги прати на Кейси в „Коркоран“. Би трябвало да имаш адреса.
– Ама няма ли да го пуснат?
– Още не. Условната му присъда е нарушена след ареста и обжалването не променя нещата. Ще трябва да се яви пред комисията за условно освобождаване и да се оправдае с незаконния обиск. Всичко това сигурно ще отнеме около шест седмици.
– Шест седмици?! Невероятно.
– Не извършвай престъплението, ако не можеш да го излежиш.
Изпях го като Сами Дейвис [12] в оня стар телевизионен сериал „Барета“.
– Моля те, не ми пей, Мик.
– Извинявай.
– Защо да му пращаме десет ксерокопия? Не му ли стига едно?
– Защото ще задържи един за себе си и ще раздаде останалите в затвора. И тогава телефонът ти ще почне да звъни. Адвокат, който може да спечели едно обжалване, е като злато в затвора. Ще се изпотрепят да ти се обаждат и ще трябва да отбираш и да отделиш ония с роднини, които могат да си платят.
– Винаги имаш правилен подход, а?
– Опитвам се. Нещо друго?
– Обичайното. Обажданията, за които си ми казал, че не искаш да чуваш. Ходи ли вчера да видиш Глория Дейтън в окръжния?