— Май че е така… — промълви Аурей загрижено.
Президентът отново разгърна лежащите на масата документи.
— Разбери откъде изтича информацията, Чарли. Имам нужда от отговори на редица въпроси. Преди тази ситуация да ни е парализирала напълно.
Четвъртък, 14 септември Каосюн, Тайван
На 20-ия етаж на „Хай Лай“ прозорците на лявата ъглова стая светнаха. Джон Смит току-що се прибираше в грандхотела. Хубава стая беше, с още по-хубав изглед — дъхът да му спре на човек, като зърне прекрасната панорама на нощен Каосюн — от хоризонт до хоризонт бляскави светлини и напръскано с искрящи звездици небе. Само че тази нощ вече нищо не можеше да впечатли Смит.
Заключил вратата, за трети път препрочиташе всички намерени в портфейла и бележника документи. Надяваше се да намери поне намек за това как убитият агент се е добрал до митническата декларация. Единственото любопитно и същевременно неясно нещо обаче бе смачкана салфетка с логото на „Старбъкс“ — от типа, дето в изобилие ги има във всяко фирмено кафене. Любопитно, защото на нея някой с мастило бе надраскал име — Чжао Янцзъ.
В същия миг клетъчният телефон звънна. Клайн отговаряше на обаждането му.
И вместо поздрав зададе въпрос:
— Занесе ли документа на летището?
— Не — отвърна агентът. — Имам лоши новини. Убиха Мондрагон.
Отсреща настъпи мълчание, последвано от подобие на въздишка.
— За Бога, съжалявам. От много време е при нас… чудесен разузнавач беше, ще ми липсва. Ще трябва да се обадя на родителите му. Стари хора, трудно ще го понесат…
Смит дълбоко пое въздух и продължи:
— И аз съжалявам, Фред.
— Как стана?
Смит разказа за плика, неочакваното нападение, смъртта на колегата.
— Убийците бяха китайци, от Шанхай. Онази декларация стопроцентово е била истинската. Имам нещо насочващо, също оттам, но доста неясно.
И разказа за салфетката с името.
— Защо смяташ, че произхожда от Шанхай?
— Бил ли е Мондрагон някъде другаде през последните шест месеца, освен в Шанхай?
— Мисля, че не. Поне аз не зная да е бил.
— Тогава значи е просто една възможност, а аз нямам никаква друга диря.
— Можеш ли да отскочиш до Шанхай?
— Мисля, че да. На конференцията има учен от тамошен институт. Няма да е трудно…
Обясни за доктор Лян, за поканата му и добави:
— Само че имам три проблема. Не зная китайски, не познавам града, още по-малко знам къде са им кафенетата от веригата на „Старбъкс“. И беретата. Как да я внеса в Китай?
— За кафенетата не се безпокой — ще изпратим пълна справка в Тайпе, а в Шанхай ще те чака преводач. Той ще ти донесе и оръжие. Парола за разпознаване: двойно кафе с мляко.
— Има още нещо — обади се Смит и изложи фактите за Дейвид Тейър.
— Тейър ли? Не съм чувал за такава родствена връзка на президента. Намирисва ми на номер, на капан.
— Човекът на Мондрагон твърдял, че старецът определено е американец…
— Запита ли го дали информаторът е надежден?
— Да, колкото и всеки друг, поне според Мондрагон.
— Ще докладвам на президента. Щом човекът е американец, без значение кой и какъв е, вероятно ще поиска да знае повече.
— Добре, отивам в Шанхай да работя по митническата декларация. А другите екземпляри?
— Оттук ще се погрижим за онзи, който е в Багдад. Ако имаме късмет, за третия няма да мислим, поне засега.
Чу се пуфкането на лула, лека кашлица и гласът на Клайн настоятелно добави:
— И, полковник, не забравяй, че време нямаме. Според ВМС разполагаме максимум с пет дни, може би и по-малко — докато онзи кораб стигне в Персийския залив.
Сряда, 13 септември
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
В Овалния кабинет Кастила обядваше на тежка дъбова маса. Бе я донесъл със себе си — от стария губернаторски офис в Санта Фе, където му бе служила вместо бюро. С известна носталгия остави сандвича със сирене на чинията и извъртя новия стол към прозореца над красивата зелена площ отвън и двата монумента в далечината. Напоследък се бе привързал към тях. И все пак в съзнанието му далеч по-често се мяркаше друг образ, друг сюжет — панорамен: червеникав залез-слънце и безбрежна, пустееща, но в същото време вездесъщо жива пустиня отвъд ранчото му на границата на родното Ню Мексико. Там, където все още шетат истински ягуари и други диви зверове. Внезапно се почувства стар и уморен. И му се прииска да се върне у дома.