От всичките варианти най-добър му се виждаше извеждането на Тейър максимално безшумно с общи усилия.
— Добре — реши Смит. — Давай да ги потърсим.
Ашгар инструктира хората си шепнешком. Избра трима да придружат него и Смит, сетне петимата потеглиха. Измъкнаха се тихо от горичката и приведени, затичаха по неотдавна засята нива, оттам навлязоха в сенчеста овощна градина с отрупани с плод ябълкови дръвчета. Джон усещаше болки навсякъде по измъченото и охлузено тяло, особено докато прекосиха меката почва на нивата. Сетне, стъпиха ли на твърдата земя в градината, вече бе по-леко.
Изведнъж Ашгар тихо изсъска — това бе сигнал за залягане. Петимата се приземиха като един. Отпред — и вляво, и вдясно — се простираше нарочно разчистено открито пространство, непосредствено пред телената мрежа на оградата. На върха й минаваше добре опъната, остра като бръснарско ножче жица. Разстоянието бе около десетина метра — сравнително плоска, изсъхнала, осеяна с твърди буци земя. Стерилна, враждебна ничия зона.
— Налага се да огледам оградата — прошепна Ашгар — и ще взема…
— Мен ще вземеш — настоя Смит, — и без това не ви знам езика, няма как да говоря с хората ти. Иска ми се Киавели бързо да разбере, че съм тук. А бойците ще ни прикриват.
— Добре. Давай.
Ниско приведени, двамата затичаха към телената мрежа. Джон веднага се изпоти от болката. Тъкмо приближаваха, когато откъм лявата стражева кула лумна сноп светлина. Мигом залегнаха току до оградата, в носа им проникна прах от сухата почва. Джон понечи да кихне, с мъка успя да преглътне.
Лъчът мина малко над тях, отиде крайно вдясно, сетне се върна. Смит по-скоро долови, отколкото чу Ашгаровия шепот.
— Какво ли става, по дяволите? Досега не е имало такива нощни мерки?
— Нещо ги е подплашило?
— Сигурно. Слушай: щом загасят прожектора, пълзим в западна посока!
В затъмненото помещение Тейър седеше до масата и в торбичка прибираше листове и дребни предмети — оскъдни спомени от безкрайния затворнически живот. Киавели му светеше с джобно фенерче, на слабата светлина бялата Тейърова коса изглеждаше като пресен сняг.
— Добре ли се чувствате? — изведнъж попита Киавели. — Готов ли сте? Разни неща могат да ни се случат — може да се окаже доста трудничко, а? Да ни ранят, дори да ни убият. Все още имате време да се откажете.
Тейър вдигна глава и очите му сякаш пламнаха.
— Вие луд ли сте? Да се откажа от единствената възможност? Цял живот съм я чакал. Цял. Искам да видя Америка отново. Искам да видя сина си. Та това е невероятно, нали? Само какъв стар глупак съм, почти не ми се вярва, че всичко това става наистина…
По сбръчканото лице се изписа искрена радост, очите му се навлажниха. Сетне се засрами и махна с ръка.
— Моля да ме извините…
В същия миг Киавели чу нещо, пристъпи до прозореца, взря се.
— Какво беше това?
Старческият слух обаче бе слаб, Тейър не бе доловил нищо. Киавели отново надникна навън и тихо изруга.
— Мамка му!
— Какво става?
— Директорът и комендантът водят цял взвод, проверяват помещенията едно по едно. Сега отиват при уйгурите, сетне идва нашият ред.
Бледоликото Тейърово лице пребледня още повече.
— Какво ще правим?
— Върнете всички вещи по местата им. Съблечете се и лягайте, аз също. Ще се правим на спокойно заспали.
Със завидна за възрастта си скорост Тейър подреди нещата и документите по обичайните им места, сетне се разсъблече и навлече нощница. Киавели също свали дрехите и се пъхна под одеялото на нара по бельо.
Не след дълго с трясък се отвори вратата на затворническия блок. Чуха се тежки стъпки, влязоха двама тъмничари. Единият грубо заповяда:
— Стани!
И двамата подадоха сънени физиономии изпод одеялата и се направиха, че не разбират какво става. Пазачите ги задърпаха силом.
Влезе директорът, свирепо изгледа Киавели, после погледът му се премести върху Тейър и физиономията му омекна, а той се скара на подчинените си:
— Със стареца по-внимателно.
Грижливо огледа Тейър, дрехите на стола, нощницата на него, запита с мек глас:
— Затворник Тейър, вие спяхте ли?
— Знаете, дори сънувах — сънено рече възрастният мъж с полузатворени очи.
— Налага се да претърсим.
— О, разбира се, претърсвайте.