В дъното на двора пърпореше двигателят на стар съветски автобус.
— За какво ви е тази таратайка? — попита Джон, когато Ашгар спря недалеч от рейса, а след него и другите две коли.
— Алани и нейната група смятаха да прехвърлят с него Тейър и Киавели до границата. Под прикритието на туристическа група уйгури, завръщащи се в Кашгар.
— Хм, рисковано… туризъм, уйгури, едва ли ще стане през деня.
— Почакай малко, сега ще ти покажа.
Махмут излезе от колата и се доближи до автобуса, където заговори с възрастния мъж на волана. Шофьорът загаси мотора, излезе и двамата с Ашгар тръгнаха към къщата.
— Ела и ти — махна на Джон уйгурът.
Вътре на груба дървена маса бяха нахвърлени женски дрехи — торбести и мъхнати афганистански бурки с дупки за очите и доста дълги, едната кафява, другата — черна.
— У дома повечето от нашите жени си забулват лицата, обаче някои все още носят и тези остарели чудесии. Смятахме Тейър и Киавели да ги използват, седнали до Алани, която е доволно висока. А присвият ли си краката по подходящ начин, може и да минат.
— Е, поне под тях може оръжие да се скрие.
Домът бе стар, дъсченият под — силно изтъркан, подпорните греди и мертеци — напукани. Мебелировката бе правена на ръка — и масите, и столовете, и шкафовете за дрехи. Вдясно се влизаше в сводеста стая с голямо легло, а до него на стойка стоеше леген с вода, кана и глинен черпак. Джон не забеляза други уйгури, поне не и на пръв поглед. Старият шофьор се настани край масата с дрехите.
— Къде мога да подремна? — попита Смит, чувствайки умората.
Знаеше, че е задължително да почине до следващата нощ, а цялото тяло го болеше, мускулите му бяха изтръпнали, раните по лицето пламтяха. Искаше му се да изтрие чернилката от него, да хапне и да полегне на каквото и да е, само да е на гръб.
— Тук има мазе — скривалище. И в хамбара имаме скрити помещения — зад яслите. Няма ли да похапнеш, преди да почиваш?
— С удоволствие. Малко храна, сетне сън.
Махмут го поведе към кухнята. Там около голяма маса вече четиринайсет души от бойците лакомо лапаха, а жените се въртяха около печката и готвеха, постоянно принасяйки блюда. Джон разпозна ухилените гримьорки от шанхайския лунтан. Щом зърнаха лицето му, и двете бурно се закикотиха. Джон сви рамене, отиде на мивката и с помощта на домашен сапун и хладка вода успя да свали чернилото.
Почувства се значително по-добре, седна на масата с другите. Размениха погледи, но никой не каза нищо. Седна и Ашгар, жените донесоха още храна.
Беше ориз с овнешко, накъсано на дребно, примесено с варени моркови, лук и фасул, в доста мазен сос. Същото, което за пръв път бе опитал в лунтана. Изгладнял от дългата и напрегната нощ, Джон похапна здравата, опита и от другите ястия — тестените кнедли с плътен пълнеж му се сториха повече от разкошни, хареса и овнешкия кебап — добре запечен, вътрешността му се топи в устата и няма онзи мирис, който отблъсква повечето европейци.
Ядеше лакомо, докато Ашгар само опитваше от блюдата, повече наблюдаваше хората си и мислеше. По едно време се разяде и той и в очите му се появи носталгия.
— Уйгурите са били номади и овчари векове наред, преди да се посветят на фермерство. За нас овнешкото е както рибата за японците, говеждото — за аржентинците и северноамериканците. Виж, англичаните ядат и говеждо, и овнешко, това им харесах в Англия. Винаги можеш да намериш прясно овнешко, а пък ако извадиш късмет да си купиш от подобрените породи, като саутдаун например, това са безрогите овце, дето ги отглеждат специално за месо… ааах — ето това се казва вкуснотия!
Джон попи соса от чинията с парче хляб и се облиза.
— Виж, Ашгар, не са много хората, които като теб харесват английската кухня.
— О, обичам я, старче, и само да знаеш как! Истинската английска храна — това е върхът. Пудинг с масчица, тестени топки, печено, плътни сосове, месото на някои органи и овнешкото. Ето, това го наричам аз ядене. Ей затова идващите тук в миналото англичани винаги са ни разбирали най-правилно, поне много по-добре от китайците и руснаците.
Когато свършиха, Ашгар го поведе през двора към неголяма пристройка, долепена откъм лявата стена на дома. Вътре завариха единствен уйгур с автомат — гледаше през прозореца.