Веждите на Бухала се повдигнаха леко.
— Обясни, моля.
Посланикът се впусна в подробно описание на последния разговор за „Императрицата“ в Овалния кабинет. Ню слушаше внимателно, без да прекъсва и с растящо напрежение. Внезапно си даде сметка на какво се дължи то: американският ръководител неволно го навежда на правилния въпрос. Щом като САЩ не желаят сблъсък, а и Китай не го желае, тогава кой? И защо конфронтацията продължава? В момента кризата изглежда направо ненужна. Сякаш някой я режисира нарочно и тайно, а в същото време оркестрира ескалацията й.
Прехвърли наум представените му от майор Пан факти, припомни си заседанията на Постоянния комитет. И отново на преден план изпъкна онзи ястреб Вей Гаофан. Вярно бе, че посредством Ли Аожун и зетя му Вей би могъл да реализира добри печалби от разни корабни товари. Поне за известно време. И сигурно ги е реализирал. Но сега същата ли бе Гаофановата крайна цел? Когато новини за този кораб бяха стигнали до най-висшите нива на китайското и американското правителство едновременно?
Не. Бухала бе сигурен, че Вей незабавно би пожертвал всякакви печалби само и само да успее да върне Китай в миналото — и колкото по-назад, толкова по-добре. Дълбоко в сърцето си Вей бе идеолог на Старото, истински комунист хардлайнер, неуспял да забрави нито Мао, нито неговите пророци, нито площада „Тянанмън“. Блян бе за него да се върне към онези времена. Доказателство за това бе и фактът, че е изпратил подводница да дебне американската фрегата. Именно Вей би поощрявал конфронтацията с надежда тя да ескалира в насилие и така да подпомогне целите му. А за да спечели, би прибягнал дори и до война.
Бухала си припомни двете Конфуциеви определения за беда: едното бе „катастрофа“, другото „удобен случай“. И на разкриването на истинския състав на товара на „Императрицата“ Вей бе погледнал не като на катастрофа, а като на удобен случай да постигне нещо, което за него бе далеч по-важно от всякакви пари…
Ю прекъсна мислите му с думите:
— Президентът намекна дали ти би се задоволил с достатъчно конкретно доказателство, като истинската митническа декларация на кораба, за да потърсиш решение на проблема в Постоянния комитет? Би ли разрешил Постоянният комитет на борда на „Императрицата“ да се качат американци… може би в съвместен екип с хора от нашата подводница? Или като алтернатива: дали комитетът би се съгласил да нареди унищожаването на товара в процедура, която американците биха могли да наблюдават, за да са сигурни в крайния резултат? Накратко, би ли се съгласил да поработиш с нашите хора така, както президентът Кастила работи с неговите с крайна цел конфронтацията да бъде ликвидирана?
Ню замислено подръпна от цигарата. Докато Вей вижда в миналото бъдеще, то той самият би предпочел неизвестното — с бъдеще, базирано на идеали като демокрацията и гласността. Изборът е достатъчно ясен: не рискува ли Ню всичко, Вей вероятно ще спечели. От друга страна: рискува ли Ню и спечели, то с победата му ще дойде и окончателният крах на най-видния ястреб в Постоянния комитет. Да, Вей ще си отиде завинаги, победен от собствените си дела.
— Кажи, ръководителю? — осмели се след малко посланикът, защото Бухала мълчеше, дълбоко замислен.
— Ще запалиш ли цигара, посланико? — изведнъж попита Ню.
— Благодаря. Да, бих запалили цигара с много голямо желание — благодарствена усмивка огря унилото лице на госта.
Двамата запалиха като стари приятели, замълчаха. Критично важните решения не бива да се вземат стремглаво.
— Благодаря ти, че ми носиш тези вести — след продължително мълчание заяви Бухала. — Не съм се излъгал в избора си на посланик. Незабавно се връщай във Вашингтон и кажи на президента Кастила, че смятам себе си за разумен човек. Но в същото време пак бих предупредил за ужасяващите последствия, които би могло да има качването на американците на борда.
Ю загаси цигарата и се изправи.
— Ще му предам точните ти думи. Той ще разбере.
Размениха мълчаливи погледи. Ю закрачи, излезе, на прага изшумоля дългата му връхна дреха.
Ню стръвно задърпа от цигарата, скочи на крака и нервно се заразхожда из стаята. В момента американците явно не разполагат с въпросното доказателство. Така беше — за съжаление много неприятно. Защото сега фундаментално важно бе именно то. Изведнъж се закова на място и посегна към телефона. Наведе се над бюрото и започна да набира.